Макс дю Вьози

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфонсин Вевасьор
Портрет на Макс дю Вьози от Алберто Мичели Плегрини
Портрет на Макс дю Вьози от Алберто Мичели Плегрини
Псевдоним Макс дю Вьози,
Джордж Ломела
Родена 29 октомври 1876 г.
Починала 15 април 1952 г. (75 г.)
Професия писател
Националност  Франция
Активен период 1896-1952
Жанр романс
Награди Legion Honneur Chevalier ribbon.svg Рицар на Почетния легион
Съпруг Франсоа Симоне (1898-?)
Деца Анри, Клеър,

Алфонсин Зефирин Вавасьор (на френски: Alphonsine Zéphirine Vavasseur) е френска писателка на произведения в жанра романс. Пише под псевдонима Макс дю Вьози (на френски: Max du Veuzit).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Алфонсин Вавасьор е родена на 29 октомври 1876 г. в Льо Пьоти-Кьовил, Сен Маритим, Франция, селски район близо до Руан. Дядо ѝ я учи да чете и да пише, и още на 7 години да измисля приказки за куклите. В училище пише малки истории, които се четат публично и дори има постановка в малък театър.

След като завършва училище започва да пише разкази, а през 1896 г. и романи. През 1898 г. се омъжва да Франсоа Симоне, жп служител по линията Париж-Хавър. Имат две деца – Анри и Клер, а по-късно и трето.

След женитбата си започва да публикува под псевдонима Макс дю Вьози, под който става известна. През 1902 г. е приета в Обществото на френските писатели. Работи като главен редактор на списание „Annales agricoles“, където пише за всичко под различни псевдоними, като отделя особено внимание на театралната критика. Тя присъства на всички представления, а и сама пише пиеси под псевдонима Джордж Ломела (на френски: Georges Lomelar). Член е и на Дружеството на драматичните писатели и на Географското дружество.

През 1905 г. се премества да живее в Арфльор. Работи като редактор на вестник „Монтивилие“ и пише литературна критика за различни списания. Води със съпруга си забързан живот между операта, „Комеди франсез“ и „Мулен Руж“.

През 1932 г. се премества в Боа-Коломб. През 1935 г. купува замъка „Темерикур“.

За своето творчество писателката е удостоена със званието Рицар на Почетния легион през 1952 г.

Алфонсин Вевасьор Симоне умира на 15 април 1952 г. в Боа-Коломб, О дьо Сен, Франция. На нейно име се учредява награда за млади таланти.

Замъкът „Темерикур“

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи (частично)[редактиране | редактиране на кода]

  • Mon mari (1931)
    Моят съпруг, изд. „Радулов Империал“ Русе (1993), изд. „Румена“ Пловдив (1993), прев.
  • John, chauffeur russe (1931)
  • Sa maman de papier (1934)
  • Moineau en cage
  • Un mari de premier choix
    Съпруг по поръчка, изд.: ИК „Хермес“, Пловдив (1992), прев. Радка Крапчева
  • Vers l'unique
    Към единствената, изд. „Боивест“ (1994), прев.
  • Fille de prince
  • Petite comtesse
  • L'étrange petit comte
  • Sainte sauvage
  • Le Cœur d'ivoire
  • Nuit nuptiale
    Брачна нощ, изд.: ИК „Хермес“, Пловдив (1992), прев. Радка Крапчева
    Съпругата без брачна нощ. Само една нощ, изд.: ИК „Хермес“, Пловдив (1992), прев. Радка Крапчева
  • L' Automate (1935)
  • Le Vieux Puits (1936)
    Старият кладенец, изд. „Атания“ (1993), изд. „Боивест“ (1993), прев. Милена Дочева
  • Rien qu'une nuit (1937)
  • L'Enfant des ruines (1938)
    Дъщерята на лесничея, изд. „МАГ 77“ (1992), прев.
    Невидими нишки, изд. „Алекс принт“ (1992), прев.
  • L'Inconnu de Castel-Pic (1939)
    Имението в планината, изд. „Боивест“ (1992), изд. „МАГ 77“ (1992), прев.
  • Moineau en cage (1942)
  • La Jeannette
  • Le Mariage d'une interne (1952)
    Брак по сметка, изд. „Боивест“ (1992), прев. Радка Крапчева
  • Un Singulier marriage (1967)
  • Mariage doré (1975)
  • Le mystère de Malbackt
    Тайнственият непознат, изд. „Боивест“ (1992), прев. Радка Крапчева
  • La Châtaigneraie (1983)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Comédie en un acte (1912)

Книги за Макс дю Вьози[редактиране | редактиране на кода]

  • Max du Veuzit: (Alphonsine Vavasseur-Acher Mme François Simonet 1876 – 1952), biographie, bibliographie, bibliographie critique, résumés de tous ses romans, contes et pièces de théâtre (2004) – от Даниел Фромон
  • Max du Veuzit, 1876 – 1952: bibliographie critique (2011) – от Даниел Фромон

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Max du Veuzit“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​