Макс фон Лауе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Макс фон Лауе
Max Theodore Felix von Laue
германски физик

Роден
Починал
24 април 1960 г. (80 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Физика
Образование Страсбургски университет
Гьотингенски университет
Мюнхенски университет
Учил при Макс Планк Nobel prize medal.svg
Работил в Франкфуртски университет
Берлински университет
Институт „Макс Планк“
Известен с дифракцията на рентгеновите лъчи
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1914)
Макс фон Лауе в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Макс фон Лауе (на немски: Max Theodore Felix von Laue) е немски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1914 година "за откриването на дифракцията на рентгенови лъчи от кристали". Работи в областта на оптиката, кристалографията, квантовата механика, теорията на относителността. По време на Втората световна война е силен противник на националсоциализма. Взема активно участие в реогранизацията на немската наука след войната.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 октомври 1879 година в Пфафендорф, Германия. През 1898, взема матурата (на немски: Abitur) си в Страсбург, след което учи в Гьотингенския университет и Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“. След хабилитацията си през 1906 година, става частен доцент и асистент на Макс Планк в Берлин. От 1909 до 1912 е частен доцент в Мюнхен, където работи под ръководството на Арнолд Зомерфелд. Там той среща Пол Еуълд, който му споменава за своята дисертация, писана под ръководството на Зомерфелд по време на разходка през Коледната ваканция на 1912 година в Englische Garten в Мюнхен: „Дифракция на електромагнитни вълни от видимия спектър от кристални решетки“. Лауе се замисля върху дифракцията на по-високочестотни вълни в кристали. По-късно, Зомерфелд съобщава за успешно проведените от Лауе опити за дифрактиране на рентгенови лъчи в кристали, за което, през 1914, Лауе е награден с Нобелова награда за физика.

През 1912, Лауе става редовен професор в Цюрихската политехника. Година по-късно, баща му получава благородническа титла и Лауе става фон Лауе.

От 1914 до 1919 е редовен професор във Франкфурт, а от 1919 до 1943 в Берлин, след което е обявен за почетен (emeritus) професор в същия университет. От 1951 до 1959 е директор на Института по физикохимия и електрохимия Фриц Хабер към института „Макс Планк“ (на немски: Fritz Haber Institut für physikalische Chemi und Elektrochemie der Max-Planck Gesellschaft.)

Умира на 24 април 1960 година в Берлин след катастрофа с мотоциклетист.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Biography. // Nobelprize.org. Посетен на 2008-06-13. ((en))
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Max von Laue“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.