Мали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мали.

Република Мали
на френски: République du Mali
    
Девиз: Un peuple, un but, une foi
Един народ, една цел, една вяра
Национален химн: Le Mali
Местоположение на Мали
Местоположение на Мали
География и население
Площ 1 240 192,0 km²
(на 23-то място)
Води 1.6%
Столица Бамако
12°39′ с. ш. 8°00′ з. д. / 12.65° с. ш. 8° з. д.
Най-голям град Бамако
Официален език френски
Население
(пребр., 2018)
19,329,841
(на 67-мо място)
Гъстота на нас. 12,3 души/km²
(на 215-то място)
Управление
Форма Полупрезидентска република
Президент Ибрахим Кейта
Министър-председател Сюлейман Маига
История
Независимост
от Франция
22 септември 1960
Икономика
БВП (ППС, 2018) $44.329 млрд.
БВП на човек (ППС) $2,271
БВП (ном., 2018) $17.407 млрд.
БВП на човек (ном.) $891
ИЧР (2017) Понижение 0.427 (нисък)
(182-ро)
Коеф. на Джини (2010) 33.0 (среден)
Валута CFA франк (XOF)
Други данни
Часова зона UTC+0
Код по ISO ML
Интернет домейн .ml
Телефонен код +223
Република Мали в Общомедия

Република Мали (на френски: République du Mali) е държава в Западна Африка, седмата по площ страна в Африка. Граничи с Алжир на север, с Нигер на изток, с Мавритания и Сенегал на запад, с Буркина Фасо и Кот д'Ивоар на юг и с Гвинея на югозапад. Столица на Мали е град Бамако. Мали се счита за наследница на Малийската империя, но до 1960 г. е била позната като Френски Судан. Според организацията Freedom House страната е сред най-демократичните в Африка и се предоставя голяма свобода на медиите.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Водопадът Гуина

Със своите 1 240 000 km² Мали е една от най-големите държави в Африка и е на 24-то място в света по площ. Страната няма излаз на море. Общата дължина на границите е 7 243 km, от които:

Планината Хомбори, с връх Хомбори Тондо вдясно и т.нар. Ръка на Фатима вляво

Климатът е предимно сух, от субтропичен до пустинен. Има сух и горещ сезон от февруари до юни, дъждовен и горещ сезон от юни до ноември и умерено влажен и хладен сезон от ноември до февруари. В столицата Бамако, с надморска височина от около 340 метра, температурите варират от 16 до 39 градуса по Целзий, с валежни количества до 1120 милиметра годишно. Декември и януари са най-сухите месеци – почти винаги с 0 mm валежи, а август е най-дъждовният с 220 mm.

Най-големите реки, минаващи през територията на Мали са Нигер и Сенегал, като басейнът на река Сенегал е най-ниската точка (23 m надморска височина). Река Нигер Най-високата точка е връх Хомбори Тондо – 1 153 метра. Пясъчният масив Адрар дез Ифогас, известен с останките от древни сахарски цивилизации, се намира в североизточната част на страната. Мали е богата на полезни изкопаеми, сред които злато, уран, фосфор, желязо, боксит, гипс, гранит, мед, каолин, сол и варовик.

Територията на Мали обхваща три природни зони – сравнително плодородните части от региона Судан на юг, полупустинният Сахел в централните части и Сахарската зона на север. Саваната обхваща около 30% от територията на страната, а пустините и полупустините – 65%.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предимперски период[редактиране | редактиране на кода]

Първите значителни държави възникват в планинските западни части на днешна Мали. Първата от тях е Ганайската империя (наричана още Уагаду) със столица Кумби Салех, формирала се около 790 година след обединението на народите манде в региона. Век преди това, около 600 година, сонгхайски търговци създават свои пазари в Кукая и Гао,[2] което поставя основите и на друго бъдещо царство – Сонгхай.

Ганайската империя, доминирана от сонинке, се издига като могъща търговска империя в периода 700 – 1075 година. Територията ѝ обхваща днешните югоизточна Мавритания, голяма част от Мали и части от Сенегал. Владетелите ѝ в по-голямата си част не приемат исляма. През 1078 Ганайската империя се разпада заради династически разпри, вероятно заради политическо вмешателство от страна на Алморавидите, макар същинският ѝ край да идва едва през 1203 година с опожаряването на Кумби Салех от царство Сосо.

Имперски период[редактиране | редактиране на кода]

Малийската империя се формира в началото на XIII век по горното течение на Нигер и достига своя разцвет през XIV век. От личното управление на краля зависи много. Поредица династични междуособици и кратки режими временно отслабват монархическата власт в края на XIIIвек. когато това става се проявяват сепарастични тенденции в по-отдалечените провинции, които отказват да плащат налози. През XIVвек обаче при управлението на двама силни крале – Манса Муса (1312 – 1337) и Манса Сюлейман (1341 – 1360) монархията Мали възвръща блясъка си[3] С поклонничеството си до Мека през 1324 – 1325 г Манса Муса привлича вниманието на останалия мюсюлмански свят, върху Мали. Той пристига в Кайро начело на керван от сто камили, натоварени със злато. Султанът на ЕГипет го посреща със почести, като равен. Престоят на Муса в ЕГипет е белязан от разточителство. Той раздава толкова златни подаръци, че цената на златото в Кайро пада и не се възстановява години наред. Всички с които се среща са впечатлени от неговото богаство, щедрост и интелект. При завръщането си Манса Муса води от ЕГипет архитект, който да предложи нов проект за джамията в Гао (наскоро присъединен към империята)[4]. По време на управлението на Муса са издигнати и други джамии. Той окуражава разпространението на исляма и образованието в него.. Поклонението на Муса провокира интереса и на другите мюсюлмански книжовници, сред които е берберският географ Ибн Батута. След дълги години на пътешествия той посещава Мали, когато тя е управлявана от брата на Манса Муса – Манса Сюлейман. Описанието му през 1352 на Мали се превръща в основен извор за областта[5]:

„Отправих се на път в началото на свещения по Божията воля, месец Муххарам през 753 г (февруари 1352 от н.е.) с керван предвождан от Абу-Мохамед Андакана ал-Масуфи, Бог да го благослови.....Негрите там притежават великолепни качества. Рядко са несправедливи и постигат по силно отвращение към неправдата от който и да е друг. Техният султан (манса) е безмилостен към всеки, извършил и най-малак неправда. В тази държава цари съвършена сигурност. Нито пътешественикът, нито поданикът следва да се страхуват от обирджии и насилници.“

Славата на Мали от XIV век е такава, че страната вече ес поменавана в картите, създавани от европейски географи от онова време. НА една карта от 1375 г, кралят на Мали е изобразен на трон, насред Западна Африка. Държи кюлче злато в дясната, а а от селище с шатри в пустинята бербер санхаджа със забулено лице приближава на камила[6]

През този период древните градове Джене и Тимбукту се превръщат в големи центрове на търговията и ислямската книжовност. Империята постепенно се разпада в резултат на вътрешни конфликти.

В края на XIV век властта на манса, запада, заради поредица от слаби владетели и краткотрайни управления.. Външните провинции се възплозват от възможността да утвърдят независимостта си. Навярно най-значимите отцепници са Сонгхай, на завоя на Нигер от изток. Същевременно богатството на империята изчерпано заради нападенията на моси от юг и войните с туарегите от север.[7]

Първоначално Тумбукту е селище от шатри на берберите туареги. Тумбукту е южно пасище за техните стада, а и връзка за търговията им през Сахара. по време на управлението на Сунджата или неговия наследник, селището е завзето от туарег и е приобщено към територията на Мали В него започват да се издигат по-трайни постройки – от кал и тухли, и постепенно Тумбукту се превръща във важен център за мюсюлманските търговци и учени; суданци и бербери.; Когато в началото на XV в. централизираната власт на Мали отслабва, нападенията на туарегите зачестяват и през 1433 г Тумбукту е превзето от тях. Тумбукту стига до върховете на своето богатство и слава през XVIв. когато е включено в територията на Сонгхай.[8]

През XV век в югоизточната част на Малийската империя се обособява Сонгайското царство, което постепенно обхваща източната част на старата империя. То съществува до края на XVI век, когато е ликвидирано от похода на саадитския военачалник Джудар паша през 1591 година.

Загубата на Тумбукту от Мали е знак за окончателния упадък на империята. Ролята на Малийската империя е иззета от Сонгхай. До 1500 г територията на някогашната империя Мали добива размери малко по-големи от пасище на малинке[9]До XVII век дори този съюз на малинките се разпада и отделните селица минават под управление на различни манса. Въпреки това в сърцевината на малинке, идеятаче империята Мали може да бъде възстановена се съхранява чак до XIX в.

.

Разпад на империите[редактиране | редактиране на кода]

Падането на Сонгайското царство отбелязва края на търговския разцвет на региона. По това време Великите географски открития създават нови по-ефективни пътища за транспорт по море и транссахарската търговия губи предишното си значение.

В продължение на столетия сведенията за вътрешността на континента стават оскъдни. В източниците се отбелязват отделни тежки кризи на масов глад, често в резултат на суша или нападения на скакалци, като тези от 80-те години на XVII век или 1738 – 1756 година, при които много хора загиват, а други сами се предават в робство, за да оцелеят.[10]

Колонизация[редактиране | редактиране на кода]

Независимост[редактиране | редактиране на кода]

Суданската република и Сенегал стават независими от Франция държави на 22 септември 1960 г. като Федерация Мали. Когато Сенегал се оттегля само след няколко месеца, Суданската република е преименувана на Мали. Диктатурата приключва през 1991 г., като тя е последвана от преходно правителство. През 1992 г. в Мали се провеждат първите демократични президентски избори. След изборите през 1997 г., президентът Конаре продължава да провежда политически и икономически реформи и да се бори с корупцията. През 1999 г. той намеква, че няма да се бори за трети мандат.

През 2012 г. традиционно населения с туареги регион Азауад (североизточната част на Мали) обявява независимост. Централната власт, с подкрепата на международната общност, се опитва да си възвърне контрола.[11][12][13]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Последното преброяване на населението в Мали е проведено през април 1998 година, показвайки общо население от 9,8 милиона души. По оценка на ООН за 2009 година то възлиза на 13 010 000 души.[14] Естественият прираст е 2,77%, 19-тият най-висок в света.[15] Голяма част от населението е селско (68%) или номадско (5 – 10%). Разликите в гъстотата по регион са огромни – докато южната част на страната е по-скоро гъсто населена, северната е почти безлюдна.

Населението се състои от различни африкански племена, освен тях има туареги (рицарите на пустинята), маври (араби) и рума (потомци на мароканските воини завладели Мали през XVI в.). Населението на Мали включва народностите малинке, бамбара (бамана), фулбе, сенуфо, догони, сонинке, диула, туареги и др. Мали е известна с толерантността между етносите.

Държавно управление[редактиране | редактиране на кода]

Мали е демократична полупрезидентска република, където президентът оглавява както правителството, така и самата държава. Настоящата Трета република съществува от 1992 година, тогава е въведена и сегашната конституция.

Парламентът е многопартийна институция и играе ролята на законодателен орган, а правителството и президентът държат изпълнителната власт. Съдебната власт е напълно независима от другите две. Парламентът има 160 членове, всеки от тях с 5-годишен мандат. Малийците, живеещи вътре в страната, избират 147 от депутатите, а останалите 13 се избират от малийците извън страната. Президент е Амаду Тумани Туре, независим кандидат. На 29 април 2007 той е бил избран със 71,2% от гласовете. Президентът насърчава консенсуса между политическите сили и се грижи за стабилността на правителството. В същото време той има правомощията да разпусне напълно парламента.

В Мали съществуват множество политически партии, но е забранено основаването на партии с етническа, религиозна или полова основа.

Законовата уредба е основана на френската.

Въоръжени сили[редактиране | редактиране на кода]

Малийски войници, 2009 година

Малийската армия наброява около 7000 души, като числеността на състава се поддържа с наборна служба. Дълги години основен доставчик на оръжия и финансови средства е СССР, но разпадът му довежда до рязко намаляване на оперативната готовност на оборудването. През 1991 година войската извършва преврат, благодарение на който е възстановена демокрацията, а в периода 1990 – 95 решително потушават бунтовете на туарегите и стабилизират страната.[16]

Всички единици на сухопътните войски са обединени в една бригада. Тя включва четири механизирани пехотни батальона, танков батальон (33 танка Т-55 и Т-34), лек танков батальон (танкове-амфибии), въздушно-десантен батальон и две роти специални сили. Военновъздушните сили на Мали разполагат с 10 изтребителя МиГ-21бис/МФ за защита на въздушното пространство и два вертолета Ми-24 за нападения срещу наземни цели. ВВС разполагат и с различни учебни и транспортни самолети и вертолети в летателно състояние.

От 2008 година НЩ на войската е генерал Габриел Подиугу.[17]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Карта на регионите в Мали

Мали е разделена на 8 области и един окръг, включващ столицата на страната град Бамако:

Най-големите градове са: Бамако (столица) · Сегу · Мопти · Нара · Тимбукту · Бугуни · Сикасо · Кутиала · Куликоро · Банамба · Кита · Ниоро дю Саел · Сан · Дуенца · Ниафунке · Гундам · Кайес · Гао · Тесалит · Джене · Бла · Ансонго

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Шивашките работилници като тази са многобройни

Мали е една от най-бедните държави в света, като 65 % от нейната площ представлява пустиня или полупустиня. Икономическата активност е до голяма степен ограничена само до земите, които се напояват от р. Нигер. Около 10 % от населението е номадско, а 80 % от работната ръка се занимава със земеделие и риболов. Индустрията е съсредоточена върху преработването на земеделски стоки. Мали е изключително зависима от чуждестранни помощи и е уязвима от гледна точка на колебанията в цените на памука (главният ѝ износ) в световен мащаб. През 1997 г. правителството продължава успешното изпълнение на препоръчана от Международния валутен фонд програма за структурно приспособяване, която помага на икономиката да се разраства, разнообразява и привлича чуждестранни капиталовложения.

Добитък. Животновъдството в Мали е широко застъпено.

Придържането на Мали към икономически реформи и обезценяването на африканския франк с 50 % помагат за икономическото развитие на страната. Няколко многонационални компании увеличиха операциите в златните мини през 199698 и правителството очаква в близките години Мали да се превърне в главен износител на злато за суб-сахарския регион.

Икономиката на Мали обаче все още е крехка, характеризираща уязвимост при климатични условия, криволичаването на сроковете на търговия, зависимост на пристанища в съседните страни. Производителка е на памук и ориз в значителни количества. Промишлеността на страната се ограничава до обработката на тези две суровини за потребителски цели. Добивът на злато и строителството са другите основни сектори. Мали страда от недостиг на електроенергия, а контрабандата на потребителски стоки подбива усилията за разширяване на промишления капацитет.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Догонско село в скалите на ескарпа Бандиагара

Културата на Мали съчетава традициите на редица сахарски народи – в западната част на страната доминират обичаите на народите манде (включващи малинке, сонинке, бамбара и диула) а на изток – тези на догоните, сонгхайците и бозо. Фуланите са разпръснати на компактни маси из цялата страна. Най-северните части са обитавани от номади като туарегите, които от векове са се пригодили към живота в пустинята. За разлика от повечето други африкански страни с голямо етническо разнообразие, повечето народи в Мали живеят в мир помежду си. Това се дължи най-вече на факта, че Малийската империя, обединявала повечето от тези народи през Средновековието, е била една от най-могъщите и богати империи в Африка.

В Мали е налице добре запазена кастова система сред народите манде, базирана на различни занаяти или умения, като например обработване на метал, речен риболов, пазене на устни традиции и изработване на музикални инструменти.

Голямата джамия в Джене

Малийската музика има дълбоки и добре запазени традиции. Гриотите са пътуващи музиканти, които пазят фолклора на отделните народи чрез песните. Много музиканти стават известни по цял свят, като дуета Амаду и Мариам, певците и китаристи Хабиб Коите, Али Фарка Туре и Тумани Диабате.

В Мали има четири обекта на световното културно наследство:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Доклад за 2009
  2. Chronologie de l'histoire de Mali
  3. Шилингтън, Кевин;ИСтория на АФрика, ИК Рива, 2017, 110
  4. Шилингтън, Кевин;История на Африка; ИК Рива 2017, 111 стр
  5. пак там
  6. Шилингтън, Кевин;История на АФрика, ИК Рива 2017, 112
  7. пак там
  8. Шилингтън, Кевин; История на Африка; ИК Рива 2017; 113 стр.
  9. пак там
  10. John Iliffe (2007) Africans: the history of a continent. Cambridge University Press. p. 69. ISBN 0-521-68297-5
  11. dnes.bg – Туарегите обявиха независимост в северно Мали
  12. un.org – UN Security Council authorizes African-led intervention force in Mali((en))
  13. dnes.bg – Френски боен пилот е убит в Мали
  14. Department of Economic and Social Affairs Population Division (2009)."World Population Prospects, Table A.1" (.PDF). 2008 revision. United Nations. Проверено 12 март 2009.
  15. Списък на страните по прираст на населението
  16. Lt. Col. Kalifa Keita. Conflict and conflict resolution in the Sahel. Посетен на 4 ноември 2008
  17. Mali, Algeria plan joint patrols on Saharan border, Reuters, Tiemoko Diallo, 15 юли 2008.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]