Мали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мали.

Република Мали
République de Mali
Знаме на Мали
Герб на Мали
(знаме) (герб)
Девиз: Un peuple, un but, une foi!
(Един народ, една цел, една вяра!)
Местоположение на Мали
Местоположение на Мали
География и население
Площ 1 240 192 km²
(на 23-то място)
Столица Бамако
Официален език Френски
Население
(пребр., 2009)
13 010 000
(на 71-то място)
Гъстота на нас. 10,5 души/km²
Управление
Форма Полупрезидентска република
Президент Дионкунда Траоре
Министър-председател Шеик Модибо Диара
История
Независимост

 -обявена
от Франция
22 септември 1960 г.
Икономика
БВП (ППС, 2008) 15,084 млрд $
(на 134-то място)
БВП на човек (ППС) 1 129 $
ИЧР Повишение 0,380 (нисък)
(на 173-то място)
Валута CFA франк (XOF)
Други данни
Часова зона GMT (UTC+0)
Интернет домейн .ml
Телефонен код 223

Република Мали (на френски: République du Mali) е държава в Западна Африка, седмата по площ страна в Африка. Граничи с Алжир на север, с Нигер на изток, с Мавритания и Сенегал на запад, с Буркина Фасо и Кот д'Ивоар на юг и с Гвинея на югозапад. Столица на Мали е град Бамако. Мали се счита за наследница на Малийската империя, но до 1960 г. е била позната като Френски Судан. Според организацията Freedom House страната е сред най-демократичните в Африка и се предоставя голяма свобода на медиите.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Водопадът Гуина

Със своите 1 240 000 km² Мали е една от най-големите държави в Африка и е на 24-то място в света по площ. Страната няма излаз на море. Общата дължина на границите е 7 243 km, от които:

Планината Хомбори, с връх Хомбори Тондо вдясно и т.нар. Ръка на Фатима вляво

Климатът е предимно сух, от субтропичен до пустинен. Има сух и горещ сезон от февруари до юни, дъждовен и горещ сезон от юни до ноември и умерено влажен и хладен сезон от ноември до февруари. В столицата Бамако, с надморска височина от около 340 метра, температурите варират от 16 до 39 градуса по Целзий, с валежни количества до 1120 милиметра годишно. Декември и януари са най-сухите месеци – почти винаги с 0 mm валежи, а август е най-дъждовният с 220 mm.

Най-големите реки, минаващи през територията на Мали са Нигер и Сенегал, като басейнът на река Сенегал е най-ниската точка (23 m надморска височина). Река Нигер Най-високата точка е връх Хомбори Тондо – 1 153 метра. Пясъчният масив Адрар дез Ифогас, известен с останките от древни сахарски цивилизации, се намира в североизточната част на страната. Мали е богата на полезни изкопаеми, сред които злато, уран, фосфор, желязо, боксит, гипс, гранит, мед, каолин, сол и варовик.

Територията на Мали обхваща три природни зони – сравнително плодородните части от региона Судан на юг, полупустинният Сахел в централните части и Сахарската зона на север. Саваната обхваща около 30% от територията на страната, а пустините и полупустините – 65%.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предимперски период[редактиране | редактиране на кода]

Първите значителни държави възникват в планинските западни части на днешна Мали. Първата от тях е Ганайската империя (наричана още Уагаду) със столица Кумби Салех, формирала се около 790 година след обединението на народите манде в региона. Век преди това, около 600 година, сонгхайски търговци създават свои пазари в Кукая и Гао,[2] което поставя основите и на друго бъдещо царство – Сонгхай.

Ганайската империя, доминирана от сонинке, се издига като могъща търговска империя в периода 700 – 1075 година. Територията ѝ обхваща днешните югоизточна Мавритания, голяма част от Мали и части от Сенегал. Владетелите ѝ в по-голямата си част не приемат исляма. През 1078 Ганайската империя се разпада заради династически разпри, вероятно заради политическо вмешателство от страна на Алморавидите, макар същинският ѝ край да идва едва през 1203 година с опожаряването на Кумби Салех от царство Сосо.

Имперски период[редактиране | редактиране на кода]

Малийската империя се формира в началото на XIII век по горното течение на Нигер и достига своя разцвет през XIV век. През този период древните градове Джене и Тимбукту се превръщат в големи центрове на търговията и ислямската книжовност. Империята постепенно се разпада в резултат на вътрешни конфликти.

През XV век в югоизточната част на Малийската империя се обособява Сонгайското царство, което постепенно обхваща източната част на старата империя. То съществува до края на XVI век, когато е ликвидирано от похода на саадитския военачалник Джудар паша през 1591 година.

Разпад на империите[редактиране | редактиране на кода]

Падането на Сонгайското царство отбелязва края на търговския разцвет на региона. По това време Великите географски открития създават нови по-ефективни пътища за транспорт по море и транссахарската търговия губи предишното си значение.

В продължение на столетия сведенията за вътрешността на континента стават оскъдни. В източниците се отбелязват отделни тежки кризи на масов глад, често в резултат на суша или нападения на скакалци, като тези от 80-те години на XVII век или 1738 – 1756 година, при които много хора загиват, а други сами се предават в робство, за да оцелеят.[3]

Колонизация[редактиране | редактиране на кода]

Независимост[редактиране | редактиране на кода]

Суданската република и Сенегал стават независими от Франция държави на 22 септември 1960 г. като Федерация Мали. Когато Сенегал се оттегля само след няколко месеца, Суданската република е преименувана на Мали. Диктатурата приключва през 1991 г., като тя е последвана от преходно правителство. През 1992 г. в Мали се провеждат първите демократични президентски избори. След изборите през 1997 г., президентът Конаре продължава да провежда политически и икономически реформи и да се бори с корупцията. През 1999 г. той намеква, че няма да се бори за трети мандат.

През 2012 г. традиционно населения с туареги регион Азауад (североизточната част на Мали) обявява независимост. Централната власт, с подкрепата на международната общност, се опитва да си възвърне контрола.[4][5][6]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Последното преброяване на населението в Мали е проведено през април 1998 година, показвайки общо население от 9,8 милиона души. По оценка на ООН за 2009 година то възлиза на 13 010 000 души.[7] Естественият прираст е 2,77%, 19-тият най-висок в света.[8] Голяма част от населението е селско (68%) или номадско (5 – 10%). Разликите в гъстотата по регион са огромни – докато южната част на страната е по-скоро гъсто населена, северната е почти безлюдна.

Населението се състои от различни африкански племена, освен тях има туареги (рицарите на пустинята), маври (араби) и рума (потомци на мароканските воини завладели Мали през XVI в.). Населението на Мали включва народностите малинке, бамбара (бамана), фулбе, сенуфо, догони, сонинке, диула, туареги и др. Мали е известна с толерантността между етносите.

Държавно управление[редактиране | редактиране на кода]

Мали е демократична полупрезидентска република, където президентът оглавява както правителството, така и самата държава. Настоящата Трета република съществува от 1992 година, тогава е въведена и сегашната конституция.

Парламентът е многопартийна институция и играе ролята на законодателен орган, а правителството и президентът държат изпълнителната власт. Съдебната власт е напълно независима от другите две. Парламентът има 160 членове, всеки от тях с 5-годишен мандат. Малийците, живеещи вътре в страната, избират 147 от депутатите, а останалите 13 се избират от малийците извън страната. В момента президент е Амаду Тумани Туре, независим кандидат. На 29 април 2007 той е бил избран със 71,2% от гласовете. Президентът насърчава консенсуса между политическите сили и се грижи за стабилността на правителството. В същото време той има правомощията да разпусне напълно парламента.

В Мали съществуват множество политически партии, но е забранено основаването на партии с етническа, религиозна или полова основа.

Законовата уредба е основана на френската.

Въоръжени сили[редактиране | редактиране на кода]

Малийски войници, 2009 година

Малийската армия наброява около 7000 души, като числеността на състава се поддържа с наборна служба. Дълги години основен доставчик на оръжия и финансови средства е СССР, но разпадът му довежда до рязко намаляване на оперативната готовност на оборудването. През 1991 година войската извършва преврат, благодарение на който е възстановена демокрацията, а в периода 1990 – 95 решително потушават бунтовете на туарегите и стабилизират страната.[9]

Всички единици на сухопътните войски са обединени в една бригада. Тя включва четири механизирани пехотни батальона, танков батальон (33 танка Т-55 и Т-34), лек танков батальон (танкове-амфибии), въздушно-десантен батальон и две роти специални сили. Военновъздушните сили на Мали разполагат с 10 изтребителя МиГ-21бис/МФ за защита на въздушното пространство и два вертолета Ми-24 за нападения срещу наземни цели. ВВС разполагат и с различни учебни и транспортни самолети и вертолети в летателно състояние.

От 2008 година НЩ на войската е генерал Габриел Подиугу.[10]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Карта на регионите в Мали

Мали е разделена на 8 области и един окръг, включващ столицата на страната град Бамако:

Най-големите градове са: Бамако (столица) · Сегу · Мопти · Нара · Тимбукту · Бугуни · Сикасо · Кутиала · Куликоро · Банамба · Кита · Ниоро дю Саел · Сан · Дуенца · Ниафунке · Гундам · Кайес · Гао · Тесалит · Джене · Бла · Ансонго

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Шивашките работилници като тази са многобройни

Мали е една от най-бедните държави в света, като 65 % от нейната площ представлява пустиня или полупустиня. Икономическата активност е до голяма степен ограничена само до земите, които се напояват от р. Нигер. Около 10 % от населението е номадско, а 80 % от работната ръка се занимава със земеделие и риболов. Индустрията е съсредоточена върху преработването на земеделски стоки. Мали е изключително зависима от чуждестранни помощи и е уязвима от гледна точка на колебанията в цените на памука (главният ѝ износ) в световен мащаб. През 1997 г. правителството продължава успешното изпълнение на препоръчана от Международния валутен фонд програма за структурно приспособяване, която помага на икономиката да се разраства, разнообразява и привлича чуждестранни капиталовложения.

Добитък. Животновъдството в Мали е широко застъпено.

Придържането на Мали към икономически реформи и обезценяването на африканския франк с 50 % помагат за икономическото развитие на страната. Няколко многонационални компании увеличиха операциите в златните мини през 199698 и правителството очаква в близките години Мали да се превърне в главен износител на злато за суб-сахарския регион.

Икономиката на Мали обаче все още е крехка, характеризираща уязвимост при климатични условия, криволичаването на сроковете на търговия, зависимост на пристанища в съседните страни. Производителка е на памук и ориз в значителни количества. Промишлеността на страната се ограничава до обработката на тези две суровини за потребителски цели. Добивът на злато и строителството са другите основни сектори. Мали страда от недостиг на електроенергия, а контрабандата на потребителски стоки подбива усилията за разширяване на промишления капацитет.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Догонско село в скалите на ескарпа Бандиагара

Културата на Мали съчетава традициите на редица сахарски народи – в западната част на страната доминират обичаите на народите манде (включващи малинке, сонинке, бамбара и диула) а на изток – тези на догоните, сонгхайците и бозо. Фуланите са разпръснати на компактни маси из цялата страна. Най-северните части са обитавани от номади като туарегите, които от векове са се пригодили към живота в пустинята. За разлика от повечето други африкански страни с голямо етническо разнообразие, повечето народи в Мали живеят в мир помежду си. Това се дължи най-вече на факта, че Малийската империя, обединявала повечето от тези народи през Средновековието, е била една от най-могъщите и богати империи в Африка.

В Мали е налице добре запазена кастова система сред народите манде, базирана на различни занаяти или умения, като например обработване на метал, речен риболов, пазене на устни традиции и изработване на музикални инструменти.

Голямата джамия в Джене

Малийската музика има дълбоки и добре запазени традиции. Гриотите са пътуващи музиканти, които пазят фолклора на отделните народи чрез песните. Много музиканти стават известни по цял свят, като дуета Амаду и Мариам, певците и китаристи Хабиб Коите, Али Фарка Туре и Тумани Диабате.

В Мали има четири обекта на световното културно наследство:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]