Малийска империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Малийска империя
 
 
 
ок. 1235 — 1670  
 
 
 
 
 
 

Местоположение на Малийска империя

Разположение на империята в епохата на нейния разцвет
Столица Ниани
Официален език Манинка, мандинкски
Религия Африкански традиционни религии, ислям
Форма на управление Монархия
Династия Кейта
Валута Златен прах
Днес част от Мали Мали
Гвинея Гвинея
Мавритания Мавритания
Сенегал Сенегал
Гамбия Гамбия
Нигер Нигер
Гвинея-Бисау Гвинея-Бисау
Кот д'Ивоар Кот д'Ивоар
редактиране

Малийската империя (на мандингски Ниени[1]), наричана също Манден Куруфаба,[2] е империя в Западна Африка, съществувала приблизително от 1235 до 1670 година.

Империята е основана от Сундиата Кейта и става известна с богатството на своите владетели, особено управлявалия в началото на XIV век Муса I. Тя е най-обширната предколониална империя в Западна Африка и оказва дълбоко влияние върху културата в региона със своя език, правна система и обичаи.[3] Повечето писмени сведения за Малийската империя идват от северноафриканските пътешественици Ибн Халдун, Ибн Батута и Лъв Африкански, като другият основен източник е устната традиция на гриотите от народа мандинка.[4]

Малийската империя води началото си от малко царство на мандинка по горното течение на река Нигер с център в град Ниани. През XI и XII век то започва да набира сил с упадъка на империята Гана на север. По това време търговските пътища се изместват на юг към саваната, насърчавайки развитието на тези области. Сведенията за този ранен период са оскъдни и Сундиата Кейта е първият владател, за когото има конкретна информация. Той е войнствен владетел от династията Кейта, който към 1235 година разгромява последния цар на Сосо Сумаоро Канте, установявайки контрол над транссахарските пътища и поставяйки началото на империята. Неговите наследници използват титлата манса.[4]

Синът на Сундиата Ули I прави своя Хадж по времето на мамелюкския султан Байбарс (1260 – 1277). След поредица узурпации около 1285 година тронът на Мали е зает от бившия придворен роб Сакура, който се превръща в един от най-силните владетели на империята и разширява значително нейната територия. Той пътува до Мека при султан Насър Мухамад (1298 – 1308). След смъртта му по обратния път тронът се връща при потомците на Сундиата Кейта. Четвърти поред сред тях е Муса I, който идва на власт около 1312 година и предприема прочутото си поклонение в Мека от 1324 до 1326 година. Щедрите му дарения в Египет предизвикват срив в цената на златото, който му донася широка известност. През 1337 година той е наследен от сина си Маган I, който през 1341 година е свален от своя чичо Сулейман, при управлението на който страната е посетена от Ибн Батута.[5]

Управлението на Сулейман е последвано от период на слаби императори, конфликти и размирици. След смъртта на Ибн Халдун през 1406 година писмените сведения за страната прекъсват. Според хрониката „Тарих ал-Судан“ през XV век Мали продължава да е значима държава, а венецианският изследовател Алвизе Кадамосто и португалски търговци потвърждават, че по това време народите по течението на Гамбия все още са поданици на владетеля на Мали.[6] Описанията на владенията на империята в началото на XVI век от Лъв Африкански също потвърждават нейните големи размери. В същото време, след 1507 година съседни държави, като Диара, Денанке и Сонгайското царство, започват да подкопават могъществото на империята. През 1542 година сонгайски войски достигат до столицата Ниани, но не успяват да унищожат империята. През XVII век Мали е подложена на чести нападения от народа бамбара, през 1670 година столицата Ниани е опожарена и империята се разпада на по-малки владения. Династията Кейта успява да задържи град Кангаба, където нейни представители продължават да управляват като местни владетели.[7]

Съвременната държава Мали е наречена на името на Малийската империя.

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди империята[редактиране | редактиране на кода]

Археологически изследвания в Ниани, столицата на бъдещата империя, показват, че още през VI век тя е значително селище.[8] Според устната традиция царството на мандинка в Мали или Манден съществува няколко столетия преди създаването на империята като малка държава на южната граница на Гана, империята на сонинке. Областта има смесен ландшафт с планини, савани и гори, предоставящи защита и ресурси за препитаващо се с лов население, както и за малки градове-държави, като Торон, Кангаба и Ниани, в равнинните североизточни части. Първите писмени свидетелства, свързвани с Мали, са споменавания на „Пене“ и „Малал“ в текстовете на андалуския географ Абу Убайд ал-Бакри през 1068 година.[9] Управляващата в империята династия Кейта извежда легендарния си произход от Лавало, един от синовете на чернокожия сподвижник на ислямския пророк Мохамед Билал ибн Рабах.[10][11]

В зенита на могъществото на империята Гана в началото на XI век мандинке са подчинени от нея и Манден става провинция на Гана.[12] Така мандинке са обединени в единна област със столица Кангаба, управлявани от автономен местен владетел с титлата фаама, васален на Гана.[13] С упадъка на Гана и започналите в нея вътрешни размирици провинция Кангаба отново се разпада на 12 самостоятелни царства с отделни владетели, носещи титлата фаама или маган.[14][15] Една от тези държавици е Ниани, която става основа на бъдещата Малийска империя.

След 1140 година Сосо, един от доскорошните васали на Гана, започва да набира сила и към 1180 година превръща доскорошната империя Гана в свой васал. В началото на XIII век Сосо продължават агресивната си политика и подлагат Манден на постоянни нападения и грабежи.[16] Успешната съпротива на мандинке срещу Сосо поставя основите на Малийската империя.

Ранен период[редактиране | редактиране на кода]

Потомците на Лайе Кейта[редактиране | редактиране на кода]

Тъмен период[редактиране | редактиране на кода]

Упадък и край на империята[редактиране | редактиране на кода]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ki-Zerbo 1997, с. 57.
  2. Piga 2003, с. 265.
  3. BBC 2015.
  4. а б Imperato 2008, с. 201.
  5. Imperato 2008, с. 202.
  6. Imperato 2008, с. 203.
  7. Imperato 2008, с. 204.
  8. Imperato 2008, с. 231.
  9. Levtzion 2000, с. 82 – 83.
  10. Niane 1995.
  11. Nasr 2009, с. 92.
  12. Massing 2007.
  13. Heusch 1997.
  14. Lange 1996, с. 313 – 351.
  15. Niane 1975.
  16. Fsmitha.com 2007.
Цитирани източници
  • ((en))  The Empire of Mali, In Our Time – BBC Radio 4. // bbc.co.uk. BBC, 2015. Посетен на 2015-10-29.
  • ((en))  African Empires to CE 1500. // Fsmitha.com. Fsmitha.com, 2007-01-17. Посетен на 2009-09-16.
  • ((en)) Heusch, Luc de. The Symbolic Mechanisms of Sacred Kingship: Rediscovering Frazer. // The Journal of the Royal Anthropological Institute. 1997.
  • ((en)) Imperato, Pascal James и др. Historical Dictionary of Mali. Scarecrow Press, 2008-04-25. ISBN 9780810864023.
  • ((en)) Ki-Zerbo, Joseph. UNESCO General History of Africa, Vol. IV, Abridged Edition: Africa from the Twelfth to the Sixteenth Century. University of California Press, 1997.
  • ((en)) Lange, Dierk. The Almoravid expansion and the downfall of Ghana. // Der Islam 73 (2). 1996. с. 313 – 351.
  • ((en)) Levtzion, Nehemiah и др. Corpus of Early Arabic Sources for West African History. Princeton, New Jersey, Marcus Wiener, 2000.
  • ((en)) Massing, A. W. The Wangara, an Old Soninke Diaspora in West Africa?. // etudesafricaines.revues.org. etudesafricaines.revues.org, 2007. Посетен на 2017-08-20.
  • ((en)) Nasr, Seyyed Hossein. The Heart of Islam: Enduring Values for Humanity. New York, New York, HarperCollins, 2009. ISBN 0061746606.
  • ((fr)) Niane, D.T. Recherches sur l'Empire du Mali au Moyen âge. Paris, Presence Africaine, 1975.
  • ((en)) Niane, D. T. Sundiata: An Epic of Old Mali. Longman, 1995.
  • ((fr)) Piga, Adriana. Islam et villes en Afriqe au sud du Sahara: Entre soufisme et fondamentalisme. KARTHALA Editions, 2003.