Маликяне
Маликянѐ e система за откупуване на данъци в Османската империя, въведена през 1695 година.
Тя е замислена като подобрение на дотогавашната система, при която данъците се откупуват година за година. При маликянето откупвачът (маликянеджия) получава правата за събирането на данъци пожизнено, което му дава по-голяма сигурност и го стимулира към по-умерена експлоатация и дори към инвестиции за подобряване на производителността в района му. Маликянеджията получава с берат правото да събира всички държавни данъци в съответния район, обикновено село или градски квартал,[1] срещу което заплаща на държавата значителна авансова сума и съответни ежегодни вноски. Правото за откупуване са продава от властите на търг, при който печели предложилия най-голямо авансово плащане. В много случаи малкянеджиите правят авансовото плащане, заемайки пари от заемодател, който получава дял от последващите данъчни приходи.
От гледна точка на хазната маликянето е значително по-надежден източник на приходи, създавайки по-голяма конкуренция между откупвачите[2] и принуждавайки ги често да конолидират дейността си в местни обединения.[3] Маликянето не е въведено повсеместно, тъй като на много места среща съпротивата на откупвачите, чиито доходи засяга.[4]
През XVIII век с повсеместното навлизане на чифликчийството ролята на маликянето намалява.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ State and Provincial Society in the Ottoman Empire: Mosul, 1540 – 1834. Cambridge University Press. ISBN 9780521894302. с. 102.
- ↑ A Comparative Evolution of Business Partnerships: The Islamic World and Europe, With Specific Reference to the Ottoman Archives. 1996. ISBN 9789004106017. с. 168.
- ↑ State and Provincial Society in the Ottoman Empire: Mosul, 1540 – 1834. Cambridge University Press. ISBN 9780521894302. с. 9.
- ↑ An Introduction to Religious Foundations in the Ottoman Empire. Barnes, 1987. ISBN 9789004086524. с. 67.
- ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 339. Фабер, Велико Търново., 2000.