Мали Влай
| Мали Влай Мали Влај | |
|---|---|
| — село — | |
 „Свети Никола“ | |
  Мали Влай | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Ябланица |
| Надм. височина | 857 m |
| Население | 71 души (2002) |
| Пощенски код | 6333 |
| Мали Влай в Общомедия | |
Мали Влай или понякога книжовно Мали влах (на македонска литературна норма: Мали Влај; на албански: Ermëz) е село в Северна Македония, в Община Струга.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в най-южните склонове на планината Ябланица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Мали Влай въпреки името си е българско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Влай (погрешно изписано Glaï) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 100 българи.[1]
Според Васил Кънчов в 90-те години 70 къщи българи екзархисти, много добри и здрави селяни, които се занимават със скотовъдство, имат много кестени и ходят на гурбет в чужбина.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Влай има 165 жители българи християни.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Влай има 192 българи патриаршисти гъркомани.[4] В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че Влай има 30 къщи и 171 жители. Макар че селото е „чисто българско“, спада към Дурацката епархия на Цариградската патриаршия. За икономическото положение на местните жители Деребанов отбелязва:
| „ | Занимават се със земеделие и скотовъдство, нъ много са бедни. Отиват на чужбина и занимават се с дюлгерство.[5] | “ |
Според преброяването от 2002 година селото има 71 жители македонци.[6]
Селото е известно със своя диалект, говорен единствено в още три съседни села.
В селото има църкви „Свети Атанасий“, „Свети Никола“ и „Света Петка“.[7]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
 |
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | |||||
- Милетич, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. – СпБАН, 16, 1918, № 9, 35—42;
- Hendriks, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 71.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-18
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
| ||||||||
