Малка цивета
| Малка цивета | ||||||||||||||||||
.jpg) Малка цивета търси храна през нощта | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Desmarest, 1804 г.) | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Малка цивета в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Малката (индийска) цивета (Viverricula indica) е дребен хищник от семейството на златките, който се среща в Южна и югоизточна Азия. Тя е посочена като незастрашен вид в Червения списък на IUCN. Има широко разпространение и местообитание, като успешно съжителства със селското стопанство в много страни.[2]
Малката индийска цивета е монотипен род бозайник.[3]
Таксономия и еволюция[редактиране | редактиране на кода]
Научното наименование на малката индийска цивета е Viverricula indica. Това е единственият член на рода и семейството Viverridae. Описана е за първи път от френския естественик Етиен Жофроа Сент-Илер през 1803 като Civetta indica. През 1838 г. английският естественик Брайън Хаутън Ходжсън я класфицира като обособен животински вид Viverricula.[4] Viverricula rasse е описана на остров Ява от Хорсфилд като част от разнообразието на вида Viverricula indica.[5]
През 2006 филогенетическите изследвания показват, че малката индийска цивета е тясно свързано с родовете Civettictis и Viverra. Счита се, че Civettictis-Viverra еволюционен клон се е отделил от Viverricula. Авторите предполагат, че подсемейство Viverrinae трябва да бъде разделено в Genettinae и Viverrinae (Civettictis, Viverra и Viverricula).[6]
Подвидове[редактиране | редактиране на кода]
Следните девет подвида са определени:[4][7]
- V. i. indica (Жофроа Сент-Илер, 1803) – разпространена в Южна Индия от Западни Гхати до Източник Гхати и далеч на север до източния бряг на езерото Шилке;[8]
- V. i. palida (Джон Едуард Грей, 1831) – разпространена в Южен Китай и Тайван;[9]
- V. i. bengalensis (Грей и Хардуик, 1832) – живее в равнините на Северна Индия, на юг от Ганг, от Калкута до Гуджарат, и може би Синд;[8]
- V. i. desertibus (Bonhote, 1898)в Раджпут;[8]
- V. i. thailandensis (Клос, 1919) – разпространена в Индокитай и Мианмар;[8]
- V. i. muriavensis (сода за хляб, 1931), описана в Ява и Бали;[10]
- V. i. maiori (Покок, 1933) – разпространена в Шри Ланка;[8]
- V. i. wellsi (Покок, 1933) – разпространена в Кангра и Утаракханд;[8]
- V. i. baptistæ (Покок, 1933) – варира от бутан и горната Бенгалия и Асам.[8]
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Малката индийска цивета достига дължина на тялото от 21 до 58 см, което включва главата и тялото. Козината е груба и има кафяво-сив до светло-жълтеникав цвят, често с няколко надлъжни черни или кафяви ивици на гърба и надлъжни редове петна по страните. При някои индивиди двете линии и петна са неясни, а гръбначните ленти понякога отсъстват. При други окраската може да достигне до пет или шест различни ленти на гърба, и четири или пет серии на петна от всяка страна. Окраската по шията също може да бъде много вариабилна. Най-често циветата има две тъмни ивици, от ухото до холката, а често и трета, пресичаща гърлото. Подкосъмът е кафяв или сив на цвят, по-често е сив в горната част на тялото и кафяв в долната, често с петна в черен цвят. Главата е сива или кафяво-сива, а долната челюст често кафява. Ушите са къси и заоблени с по-тъмна марка на всяко ухо, и по една в предната част на всяко око. Краката са кафяви или черни. Заострена опашка е 15 до 17 (от 38 до 43 см) на дължина с редуващи на черни и белезникави пръстени, седем-девет от всеки цвят.[3]
Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]
Малката индийска цивета населява южната и централната част на Китай, Хонконг, Индия, Лаос, Мианмар, Тайланд, Виетнам, Камбоджа и Шри Ланка, а исторически е населявала и Непал, Бутан, Бангладеш, Малайзия, Ява и Бали. Настоящото им статус в Сингапур не е ясен.[2] те са били въведени в Мадагаскар.[11] Видът е регистриран в полу-вечнозелени и листопадни гори, смесени широколистни гори, бамбукови гори, обрасли с храсти местности, ливади и приречни хабитати.[12][13][14]
Среда и диета[редактиране | редактиране на кода]
Малката индийска цивета води нощен начин на живот като наземно предимно насекомоядно животно.[13] Живее в дупки в земята, под камъни или в гъсти храсти.[3] Храни се и с плъхове, мишки, птици, змии, плодове, корени и мърша.[11] понякога те отнесе птици.[3][14]
Размножаване и заплахи[редактиране | редактиране на кода]
Женската ражда обикновено четири или пет малки,[3] които порастват и имат средна продължителност на живота от осем години.[11] Хората от село Траспур в щата Асам я ловуват за месо, като ползват кожата за лечебни цели.
Статут[редактиране | редактиране на кода]
Само в Мианмар видът Viverricula indica е посочен в приложение III на CITES.[2] като застрашен и изцяло под защита.[14]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Viverricula indica (Desmarest, 1804). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 29 декември 2020 г. (на английски)
- ↑ а б в Choudhury, A.; Duckworth, J.W.; Timmins, R.; Chutipong, W.; Willcox, D.H.A.; Rahman, H.; Ghimirey, Y. & Mudappa, D. (2015).
- ↑ а б в г д Blanford, W. T. (1888 – 91).
- ↑ а б Wilson, D.E.; Reeder, D.M., eds. (2005).
- ↑ Horsfield, T. (1851).
- ↑ Gaubert, P.; Cordeiro-Estrela, P. (2006).
- ↑ "Viverricula indica".
- ↑ а б в г д е ж Pocock, R. I. (1939).
- ↑ Ellerman, J. R., Morrison-Scott, T. C. S. (1966).
- ↑ Sody, H. J. V. (1931).
- ↑ а б в Lekalul, B. and McNeely, J. A. (1977).
- ↑ Duckworth, J. W. (1997).
- ↑ а б Mudappa, D. (2002).
- ↑ а б в Su Su. (2005).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Small Indian civet“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |