Малкочоглу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Малкочоглу е османска династия от периода XIV – XVI век. Интегрирана в османското управление на Румелия.

Редица представители на рода, чийто родоначалник е Малкоч бей, служат като акънджии. Според преданията тюрбето на Малкоч бей е в село Буря, което в миналото е носело името Малкочево.

През XIV – XVI век при управлението на султаните Мехмед II и Баязид II родът е известен в цяла Румелия като газийски, а ленните му владения са около Силистра. [1][2]

По-известни представители на рода[редактиране | редактиране на кода]

Основателят на рода е Малкоч бей. Служи при султаните Мурад I и Баязид I. Участва заедно със сина си Мустафа бей в битката при Косово през 1389 г. като командва стрелците на десния фланг, а синът му - тези на левия. В битката при Никопол през 1396 г. е командир на лявото крило на османската армия.

Неговият син Малкочоглу Мустафа бей освен при Косовската битка се прославя също и при защитата на крепостта Сивас от монголците на Тимур през 1400 г., където и загива.

Другият син на Малкоч бей е Мехмед бей, който заедно с баща си завладява Румелия. Умира млад през 1385 г. и е погребан в тюрбе построено от баща му в Гебзе.

Друг представител на рода е Малкочоглу Бали бей служил при султаните Мехмед II и Баязид II. Обучавал се в Ендерун в Истанбул - училището, в което постъпвали само най-способните от взетите при девширмето християнски деца. Назначен за бейлербей на Силистра. С войската си достига до Варшава. Умира около 1513/1514 г.

Малкочоглу Али бей е син на Малкочоглу Бали бей и е назначен за санджакбей на София. Заедно с брат си Турали бей загива в битката при Чалдиран през 1514 г.

Малкочоглу Дамат Яхя паша се жени за дъщерята на султан Баязид II през 1501 г., с което си спечелва титлата „дамат“ (зет на султана). От нея има трима сина – Ахмед, Бали и Мехмед[3]. През 1504 г. е назначен за везир. Умира през 1506 г.

Неговият син Малкочоглу Бали бей през 1521 г. става санджакбей на Смедерево, а по-късно на Белград, впоследствие и бейлербей на Босна. През 1526 г. в битката при Мохач си спечелва уважението на султана като построява понтонен мост и командва дясното крило на османската войска. Женен за една от внучките на султан Баязид II. Умира през 1548 г. и е погребан в Бурса.

Последният известен представител на рода е Малкоч Явуз Али паша - бейлербей на Египет, а от 1603 г. велик везир. През 1604 г. по време на похода към Унгария се разболява и на 26 юли 1604 г. умира в Белград. Пише стихове, които днес се съхраняват в библиотеката на Сюлейман джамия[4].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. МАЛКОЧОГЛУ БАЛИ БЕЙ (1495 г. - 1548 г.)
  2. МАЛКОЧОГЛУ МЕХМЕД БЕЙ (? г. - 1570 г.)
  3. Alderson, Anthony Dolphin. The Structure of the Ottoman Dynasty. – Oxf.: Clarendon Press, 1956
  4. Kaçar Mücahit. IV. Murâd Dönemine ait Manzum ve Minyatürlü Bir Gazâ-nâme: Tulûî\'nin Paşanâme İsimli Eseri. Karadeniz Teknik Üniversitesi, Edebiyat Fakültesi, Türk Dili ve Edebiyatı Bölümü.