Обител
| Обител | |
  Обител  Обител | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 460 души[1] (31 декември 2024 г.) 37,8 души/km² |
| Землище | 12,181 km² |
| Надм. височина | 546 m |
| Пощ. код | 7920 |
| Тел. код | 060451 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 53062 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Омуртаг Ешреф Ешрефов (СДС, НДПС; 2015) |
| Кметство – кмет | Обител Исмет Ереджебов (ДПС) |
- Обител е българският вариант на гръцката дума манастир.
Обител е село в Североизточна България. То се намира в община Омуртаг, област Търговище.
История
[редактиране | редактиране на кода]След проведено издирване на археологически обекти по трасето на газопровод „Набуко“ се появяват археологически сведения за селище от ранния неолит, с площ от 10 дка, разположено върху склон на естествено възвишение край селото.[2]
Първоначалното местонаходище на селото е било в местността Кавак махале (Тополова махала), в близост до съществувалото до 2001 г. село Малко църквище. Постепенно селото се е преместило към север, където теренът е равнинен и по-просторен. В южната част на селото все още са запазени някои от къщите с каменни плочи на покрива, тесните и криволичащи сокаци, признаци на далечното минало. Това е основание да се счита, че селото е основано приблизително преди около 400-450 години.
Според османо-турски документи, съхраняващи се в НБКМ, първоначалното име на селото е Текелер кябир. По-късно това име се пише като Теккелер кебир, а на едно място Текелер аине ханлар. В географския речник на България това название е посочено като Текелер кябир. През 1934 г. селото е прекръстено на Обител.
През 2001 г. към Обител е присъединено обезлюденото село Малко църквище.[3]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Паметник и две чешми.
- Народно читалище „Култура-1940“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия // Архивиран от оригинала на 20 декември 2018. Посетен на 23 декември 2018.
- ↑ Решение 79 на Министерския съвет от 23.02.2001 г. Държавен вестник, бр. 19 от 02.03.2001 г.
| ||||||||