Малоруска губерния
| Малоруска губерния на руски: Малороссийская губерния | |
| губерния на Руската империя | |
 | |
 | |
| Страна |  Руска империя |
|---|---|
| Административен център | Чернигов |
| Малоруска губерния в Общомедия | |
Малоруска губерния (на руски: Малороссийская губерния) е названието на две административно-териториални единици на Руската империя в историко-географската област Малорусия, които са съществували между 1764–1781 г. и 1796–1802 г.[1]
Първа Mалкоруска губерния[редактиране | редактиране на кода]
Формирана е през 1764 г. от 10 полка (военна и същевременно административно-териториална единица) на Казашкото хетманство: Стародубски полк, Киевски полк, Переяславски полк, Глуховски полк, Нежински полк, Черниговски полк, Прилуков полк, Лубниски полк, Миргородски полк и Гадяцки полк.[1]
От 1765 до 1773 г. административен център е бил град Глухов, през 1773 г. центърът е преместен в Козелец, а през 1775 г. – в Киев.[1]
През есента на 1781 г. Малоруската губерния е премахната и разделена на Новгород-Северско наместничество, Черниговско наместничество и Киевско наместничество.[1]
Втора Малоруска губерния[редактиране | редактиране на кода]
През 1796 г. Малоруската губерния е образувана наново от трите наместничества, на които тогава била подразделена Малорусия, и към нея са присъединени бившият Полтавски полк и град Кременчук, както и селищата на бившия Миргородски полк, които са били част от Екатеринославска губерния, но град Киев е отделен, „с окръжност, според разположението му зад река Днепър“. За губернийски град бил определен Чернигов.[2] Губернията е разделена на 20 уезда: Черниговски, Козелецки, Переяславски, Пирятински, Золотоношски, Хоролски, Кременчугски, Полтавски, Зинковски, Гадяцки, Лубенски, Роменски, Прилуцки, Нежински, Сосницки, Конотопски, Глуховски , Новгород-Северски, Стародубски, Мглински.[1]
Образуването на Малоруската губерния се състояло във връзка с възстановяването на генералните, земските и подкоморските съдилища при Павел I в Малорусия.[1] През 1802 г. от Малоруската губерния са образувани две губернии – Черниговска и Полтавска.[1] Като част от тези губернии е създадено Малоруското генерал-губернаторство, към което през 1835 г. е присъединена Харковската губерния.
Губернатор от 1798 до 1800 г. е Михаил Павлович Миклашевски.[3][4][5]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Малороссийская губерния // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
- Черниговская область
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж МАЛОРОССИ́ЙСКАЯ ГУБЕ́РНИЯ // Большая российская энциклопедия 2004–2017. Посетен на 2024-03-02. (на руски)
- ↑ Гербы украинских земель в составе Российской империи // Посетен на 2014-07-04.
- ↑ Миклашевскiй, Андрей Михайловичъ. Письмо въ редакцiю // Екатеринославскiй Юбилейный Листокъ (1787 — 9 мая - 1887. Апрѣль и Май) (7). 1887. с. 63.
- ↑ Полное собрание законов Российской Империи с 1649 года. Собрание Первое. Т. XXV (1798–1799). Санкт-Петербург, Типография Второго Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. указ № 18.929. с. 614 [PDF=613]. Посетен на 2024-03-23. (на руски)
- ↑ Полное собрание законов Российской Империи с 1649 года. Собрание Первое. Т. XXV (1798–1799). Санкт-Петербург, Типография Второго Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. указ № 19.185. с. 862 [PDF=859]. Посетен на 2024-03-23. (на руски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Малороссийская губерния“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |