Малотино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Малотино
Малотино
— село —
Викиекспедиција Козјачија 075.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
42.2844° с. ш. 21.9278° и. д.
Малотино
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Старо Нагоричане
Географска област Средорек
Надм. височина 722 m
Население 37 души (2002)
Пощенски код 1302
МПС код KU
Малотино в Общомедия

Малотино (на македонска литературна норма: Малотино) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Средорек в долината на десния бряг на река Бистрица, в южните склонове на планината Козяк.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1620-1621 година селото е отбелязано под името Малотин с 10 джизие ханета (домакинства).[1]

В края на XIX век Малотино е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Малотино е населявано от 440 жители българи християни.[2]

По-голямата част от населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Малотино има 480 българи екзархисти и 64 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира българско училище.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 60 къщи в Маложино през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[5]

По време на Първата световна война Малотино е част от Рамновска община и има 333 жители[6].

Според преброяването от 2002 година селото има 37 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 33
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 4
бошняци 0
други 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 275.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.126-127.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 299.
  5. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония