Мало Илино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мало Илино
Мало Илино
— село —
Стара къща в селото
Стара къща в селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.2975° с. ш. 21.0369° и. д.
Мало Илино
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина950 m
Население57 души (2002)
Пощенски код7240, 7244
МПС кодBT
Мало Илино в Общомедия

Мало Илино (на македонска литературна норма: Мало Илино) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е планинско разположено на 950 m надморска височина в източните склонове на Илинска планина, в крайната северозападна част на община Демир Хисар. Част е от областта Горен Демир Хисар. Землището на Мало Илино е сравнително голямо 16,5 km2, от които най-голяма част съставляват пасищата - 630 ha, горите заемат 499 ha, а обработваемите площи 250 ha.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според преданията някога е имало само едно село Илино, разположено на прохода наречен Илинска църква на около 3 km южно от Големо Илино. Там днес на 1544 m височина е разположена манастирът „Свети Илия“, обновен в 1990 година. Оттук селото се разселило на две поради зулумите на арнаутските банди, идващи от Чемерника. В Мало Илино има гробищна църква „Свети Илия“ от XIX век[2] и църква „Света Богородица Пречиста“ („Въведение Богородично“).[1]

В XIX век Мало Илино е изцяло българско село в Битолска каза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Мало Илино е на балканисто място и има около 60 християнски къщи. Според предание селото е било на прохода, където е имало и църква, затова и той се казва Илинска църква.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Илино Мало има 500 жители, всички българи християни.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мало Илино има 480 българи екзархисти.[5]

В 1949 година селото има 387 жители.[1] През 1961 година Мало Илино има 315 жители (305 македонци, 6 власи с 3 черногорци), които през 1994 година намаляват на 106,[6] а според преброяването от 2002 година селото има 50 жители, от които 49 македонци и един друг.[7]

Националност Всичко
македонци 49
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мало Илино
  • Flag of Bulgaria.svg Блаже Матев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Георгиев, родом от Големо или Мало Илино, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г. във Фердинанд[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Делия, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Наумов Христанов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Корун Миленков Грозданов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Нестор Илиев Смилев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Аврамов Стефанов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Силян Наумов Христанов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Траян Стефанов (май 1877 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Илиев Христов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Шундуровски (1880 – ?), български революционер от ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Мало Илино. // Мој Роден Крај. Посетен на 18 август 2018.
  2. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  6. Мало Илино на сайта на Община Демир Хисар
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-03-02 
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
  9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  10. а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.