Мало Търново (община Булкиза)
| Мало Търново Tërnovë e Vogël | |
| — село — | |
  Мало Търново | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Голо бърдо |
Мало Търново (на албански: Tërnovë e Vogël) е село в Албания, в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Търново живеят 540 души българи мохамедани,[1] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:
| „ | Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново (Големо и Мало), Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[2] | “ |
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Търново е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак със 101 къщи.[3]
В Албания[редактиране | редактиране на кода]
След Балканската война в 1912 година Мало Търново попада в Албания.
В 1940 година Миленко Филипович пише, че Дреново, или на албански Търнов (Трнов) е вече чисто мюсюлманско село и всичките му жители вече знаят албански.[4]
До 2015 година селото е част от община Зеркан.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 46. (на македонска литературна норма)
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 36.
| ||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
