Малтийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Малтийци
Adeodata Pisani.jpg
Edward de Bono on Channel 4 "Opinions".jpg
Gerald Strickland 1930s (cropped).jpg
Известни малтийци
Общ бройоколо 740 000
 Малта~ 400 000
 Австралия~ 153 805[1]
 Бразилия~ 58 000
 САЩ~ 50 691[2]
 Канада~ 37 125[3]
 Великобритания~ 30 178
 Ирландия~ 285
 Гибралтар~ 100

Езикмалтийски, английски
Религияхристияни (католици)
Малтийци в Общомедия

Малтийците (на малтийски: Maltin) са етническа група, съставляваща основна част от населението на островната държава Малта. Малтийската етническа група обединява, както населението на едоименния и най-голям остров от архипелага, така и Гозийците (на малтийски: Għawdxin), населяващи съседния Гозо. Най-голямата малтийска общност извън средиземноморския архипелаг живее в Австралия и наброява над 150 хил. души.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: История на Малта Малтийците са вероятно потомци на някогашните финикийци, колонизирали Малта в древността. Смята се, че първите заселници са дошли на острова от Сицилия около 5200 г. пр. Хр. На островите се пазят следи от богата неолитна култура, като особено впечатляващи са запазените и до днес мегалитни структури (Мнайдра, Джгантия и др.). Финикийците колонизирали Малта преди около 3000 години. Финикийският език става основата за днешните малтийски език и култура. Малтийският също като финикийският се причислява към семитската езикова група.[4] Малтийците са попадали под властта на много народи: картагенци, римляни, византийци (395 – 870 г.), араби (870 – 1201 г.), нормани, всеки от които е допринесъл в някаква степен за съвременния облик на малтийската нация.

Мегалитният храмов комплекс Мнайдра, датиращ от четвъртото хилядолетие преди Христа.

В по-късни времена Малта е завладявана от Наполеон Бонапарт, за отблъскването на когото помощ оказват англичаните. Малтийците отправят молба да станат част от Британска империя при условие, че монархът няма да предава островите на друга сила. Малта става официално английска колония с Парижкия договор от 1814 г. Такава и остава чак до 21 септември 1964 г., когато провъзгласява своята независимост.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Малтийският е единственият семитски език, който се говори в Европа.[5] С течение на времето речниковият съства на малтийския се променя под влиянието на сицилианския, италианския, английския и в по-малка степен на френския език. Дори и днес се наблюдава навлизането на все повече заемки от английския.[5] Паралелно с това значителна част от населението на Малта е двуезична и говори малтийски и английски.[5] Това са и двата официални езици в страната. Третият най-популярен език сред малтийците е италианският, който губи официалния си статус през 1934 г., когато бива заменен от стандартния малтийски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Borg, Albert J. и др. Maltese. Routledge, 1997. ISBN 0415022436, 9780415022439. с. 12 – 14. Посетен на 5 май 2010.((en))

Бележки[редактиране | редактиране на кода]