Мал Свети Климент
| „Мал Свети Климент“ „Мал Свети Климент“ | |
 Църквата от югозапад | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Охрид |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Охрид |
| Изграждане | 1378 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Мал Свети Климент“ в Общомедия | |
„Мал Свети Климент“ (на македонска литературна норма: „Мал Свети Климент“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е разположена във Вароша, в Болничката енория, на улица „Методи Патчев“ № 9а, близо до Долната порта[1] и е на практика скрита между къщите.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според гръцкия надпис на южната стена храмът е изграден и изписан със средства и труд на свещеник Стефан, при управлението на великия жупан Андрей Гропа и архиепископ Григорий в 1378 година.[1]
| „ | Ἀνηγέρθη καὶ ἀνιστορήθη ὁ θεῖος οὖτος ναὸς, εἰς ὄνομα τοῦ αὐθέντου ἡμῶν καὶ θαυματουργοῦ μεγάλου ἁγίου Κλήμεντος, διὰ συνδρομῆς, ἐξόδου κ[αὶ] κόπου οἰκείου τοῦ θεοσεβαστάτου ἱερέως Στεφάνου τοῦ προφἡτου ἐπίκρατούσις τῆς λαμπρὰς πόλεως ταύτης Ἀχρίδας θεοσώστου τοῦ, πανευγενεστάτου αὐθέντου ἡμῶν μεγάλου ζουπάνου κυρ Ἀνδρέα του Γρώπα[3] ἀρχιερατεβοντως παναγιοτάτου ἀρχιεπισκόπου τῆς πρώτης Ἰουστϊνιανῆς καὶ πάσης Βουλγαρίας κυρ Γρηγορίου. μηνὶ ἰουλίῳ ἰνδ ιε’ ἔτους ͵ςῶπς.[4]
Въздигна се и се изписа тоя божествен храм в името на нашия господар и чудотворец свети Климент, със съдействието, разхода и труда на благочествия свещеник Стефан пророк, при владението на светлия тоя и богоспасяем град Ахрида на всеблагороднейшия наш господар велик жупан кир Андрей Гропа, при архиерейството на всесветлейшия архиепископ на Първа Юстиниана и на цяла България кир Григорий, месец юли, индикт 15, година 6886 (1378 от Христа).[5] |
“ |
Надписът е публикуван в 1894 година от Бранислав Нушич, който датира храма в 1378 година. Нушич казва, че църквата е в лошо състояние и в нея не се служи. В същата 1894 година надписът е публикуван и от Павел Милюков, който датира храма в 1348 година.[1] В 1908 година Йордан Иванов публикува надписа в „Български старини из Македония“ и коригира година, като чете Н, като П и така датировката е 1378 година.[4]
Това е единствената охридска църква, която носи името на Свети Климент от самото си начало.[2][1] Според охридската легенда, в XIV век, когато „Свети Пантелеймон“ е превърната в джамия, мощите на Свети Климент са пренесени в тази църква.[2][6] По-късно са преместени в „Света Богородица Перивлепта“, която започва да се нарича „Свети Климент“ и така тази църква получава името „Мал Свети Климент“ или „Стар Свети Климент“.[2]
В 1694 година Козма Китийски съставя списък на охридските църкви, в която тази я няма. Вероятно тогава храмът е бил запуснат и в руини.[2]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
„Свети Климент“ е малка еднокорабна църква с правоъгълна основа, която на изток отвън завършва с тристранна апсида, полукръгла отвътре. Първоначално е засводена с полуцилиндричен свод, който според някои източници е разрушен в XVII век и заменен с касетиран таван. Покривът е на две води. В олтара има две полукръгли ниши от двете страни на апсидата.[1] Заради пропадането на терена, западният вход е зазидан и е оставен единствено южният.[2][1] Осветлението и проветрението става през два отвора – в апсидата и на западната стена.[1]
Сградата е градена от ломен камък и частично от тухли с варов хоросан. Апсидата и полукръглата ниша на западната стена са обработени с бигор. На наоса и на олтарната апсида има едноредов зъбчат венец.[1]
В 50-те години на XX век е извършена консервация, при която на южната фасада са изградена два контрафорса и в горните чяста и на северната и южната стена са поставени три железни стеги в посока север – юг.[1]
В 1999 година Институтът за защита на паметниците на културата и музей – Охрид започва консервация на сградата. В 2000 година таванът е отстранен и е извършена реконструкция на разрушения полуцилиндричен свод с блокове от бигор и варов хоросан. Сградата е освободена от натрупана пръст и укрепена конструктивно. Изградена е подпорна железобетонна стена от северната и източната страна, облицована с камък.[1]
Стенописи[редактиране | редактиране на кода]
Живописта на падналия свод е унищожена.[1] Запазените стенописи са типични за охридските работилници от XIV век[2] с качество по-ниско от това на предходните векове, тъй като художиците работят върху по-малки църкви.[1] Живописта в „Мал Свети Климент“ се приближава към тази в „Св. св. Константин и Елена“.[1]
На източната стена в протезиса е изображението на Стефан Първомъченик, а в нишата на диаконикона е Роман Сладкопевец. В средата на олтара е Поклонението на Христос – агнец, на когото от север му се покланяв Василий Велики и Григорий Чудотворец, а от южната страна Йоан Златоуст и Атанасий Александрийски, които държат отворени свитъци. В конхата на апсидата е Света Богородица Ширшая небес с два ангела отстрани. Вляво и дясно от Богородица в олтара е Благовещение с Архангел Гавриил от северната страна и Мария от южната.[1]
На южната стена в първата зона от изток на запад са фигурите на Климент Охридски, Николай Чудотворец и Наум Охридски. Над вратата на южната стена е ктиторският надпис. Западно от вратата е Света Петка. Във втората зона на южната стена има фриз от бюстове на светци в медальони, който започва от олтара с Ахил Лариски, Евстатий, Авксентий, Евгений, Мардарий, Орест. От Великите празница са изобразени Сретение, Кръщение Господне и Възкресение Лазарево. Тези сцени са силно повредени.[1]
На западната стена в първата зона южно от зазиданата врата са в цял ръст Козма и Дамян, а на северната стана Константин и Елена, които са силно повредени. Във втората зона на западната стена е Успение Богородично, а над него в третата зона е Влизане в Ерусалим.[1]
На северната стена стенописите са почти напълно унищожени, като се четат само надписите на изображенията на Свети Христофор и Свети Виктор в медальони.[1]
Стенописите са дело на двама майстори. По-умелият художник е изработил тези на западната стена и долната зона с правите фигури на южната. В изкуството му се усеща сливането на традицията на по-старото охридско изкуство и новите живописни схващания. Характерни са заоблените обеми, повърхности с гъсто нанесена боя. Ефектът на светлина се постига с честа упореба на линии на образите и драпериите. На по-слабия зограф са стенописите на източната стена и Великите празници на южната. Неговите фигури са с твърд чертеж с дебели линии и на места отсъства цветова моделация.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Црква Мал Св. Климент // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-09-11. Посетен на 11 септември 2017.
- ↑ а б в г д е ж з Јузмески, Мишо. Мал Свети Климент
- ↑ В оригиналния текст името е предадено с монограм.
- ↑ а б Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, 1908. с. 214.
- ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, 1908. с. 215.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 21 март 2014 г.
