Мамба на Джеймсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мамба на Джеймсън
Jameson's mamba (Dendroaspis jamesoni).jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Аспидови (Elapidae)
род:Мамби (Dendroaspis)
вид:Мамба на Джеймсън (D. jamesoni)
Научно наименование
(Traill, 1843 г.)
Разпространение
Dendroaspis jamesoni distribution.svg
Мамба на Джеймсън в Общомедия
редактиране

Мамба на Джеймсън (Dendroaspis jamesoni) е вид голяма отровна змия от семейство Аспидови (на латински: Elapidae).[1]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

На дължина достига 2 – 2,5 m, рядко до 3,5 m. Цветът и най-често е тъмно зелен, но се срещат и жълти, жълто-зелени, светло зелени екземпляри. Корема и опашката са жълтеникави. Люспите на главата, гърба и опашката имат черен кант, който образува своеобразна окраска. Отровните зъби са предни, малки. Отровата е невротоксична.

Често я бъркат с бумсланг, източната и западната зелени мамби, които застъпват ареалите си с нейния.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

От всички видове мамби, мамбата на Джеймсън е с най-обширен ареал. Среща се от Гвинея на запад до Судан и Етиопия на изток, от Сахара на север до Ангола, Замбия и Зимбабве на юг. Въпреки че се води дървесна змия, живее и в саваната. Намирана е на голяма надморска височина (в Кения, на 3000 m). Урбанизирана – аклиматизирала се е в много африкански градове и градски паркове.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Изключително нервна и агресивна змия, която нерядко напада без да бъде предизвикана. Ухапванията от нея са повече отколкото от всички други видове мамби взети заедно. Храни се с малки бозайници, жаби, гущери, птици и техните яйца.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Uetz, Peter. Dendroaspis jamesoni (TRAILL, 1843). // The Reptile Database. www.reptile-database.org. Посетен на 27 април 2012.

Литература[редактиране | редактиране на кода]