Мамиконян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арменски медал с Вартан Мамикониан

Мамиконяните или Мамиконианите (на латински: Mamikonian, Mamikoneans; на арменски: Մամիկոնյան) e арменска благородническа фамилия, която доминира политически в Армения между 4 и 8 век. Тя владеела арменските региони Тарон, Сасун, Багреванд и други.

Според Мовсес Хоренаци фамилията произлиза от двамата китайски благородници Мамик и Конак, които се противипоставят на техния полубрат Chenbakur, владетелят на Chenks или Китай. Те били победени и бягат при царя на Персия, Шапур I, който не ги връща обратно, а ги изпраща в Армения, където Мамик става прародител на Мамиконяните.

Според Фавстос Бузанд те са потомци на династията Хан на Китай и са независими от Аршакидите.

Теория от 1920-те постулира, че Chenk не са китайците, а етническа група от Трансоксиана (или Трансоксания, Мавераннахра и Вараруд, древното име на Амударя), както например са били и тохарите.

Едуард Гибън предполага в книгата си „Залез и упадък на Римската империя“, че основателят на Мамиконяните не е китаец, а само е дошъл от Китайското царство и че Мамгон е от скитски произход.

Според Джон Хейууд,[1] когато войските на империята Цао-Вей завладяват югозападната държава Шу-Хан (от епохата на Троецарствието в Китай), много от аристократите от двора на Шу бягат на запад в Сасанидска Персия. Според легендата за произхода на арменския нахарарски род Мамиконяни, отразена от М.Хоренаци и епископ Себеос, предтечата им избягал от Китай в Персия при Арташир I, след което се прехвърлил в Армения. Казвал се Мамгон. Чий потомък е Мамгон? Според Мовсес Хоренаци (кн.2, т.81), господарят на Китай се казва Арбок и титлата му е чен-бакур, и Мамгон и бил сред неговите приближени, но поради клевета, той е трябвало да бяга и отива при Арташир I, царя на Персия. И тъй като пратеници на Чен искали да им бъде предаден знатния беглец, който живеел в двора на Арташир, следващият владетел Шапур I (241 – 272), го изпратил в Армения.

За Чен-бакур е известно, че отразява освен названието на Китай (Чен/Цин) и изт.иранското бага-путра, т.е. син на бог, респ. китайските императори са „синове на Небето“. Ако погледнем името Лю Бей (Liu Bei) 劉備, основателя на империята Шу, в еп. Изт. Хан, то се е произнасяло „rhəwbrəh“ което е твърде близко до Арбок. Мамгон е потомък на Ма Чао – един от най близките приятели и пълководци на Лю Бей. Така смята китайският учен Су Чжон Цян (Sū Zhòng Qiáng) 蘇仲爿. През 2005 г. в интервю с журналисти на агенцията Синхуа нюз (Xinhua News), Сури Мамиконян, заместник-председател на Асоциацията на представителите на рода Мамиконян, казва, че е много вероятно, те да са потомци на генерал Ма Чао. Ма Чао умира в 222 г., когато войските на Шу Хан са разгромени от империята Вей и държавата е в опасност. Една година след това умира и Лю Бей. Напълно възможно в настъпилия хаос, някои от потомците на Ма Чао (Mǎ Chāo) 馬超 да е избягал на запад. Във Вей почти целия род Ма 馬 е изтребен от Цао Цао. Същото става и след падането на Шу в 263 г., всички заловени представители на рода Ма, вкл. и невръстни деца за избити. Ма Чао получава официалното име Менци (Mèngqǐ) 孟起, чието произн. в еп. Изт. Хан е Менгкхи(е) „mēnγkhə“ което на персийска и арменска почва се е превърнало в Мангон – Мамкон > Мамикон(ян). Съвпада и хронологията на събитията. Въпр. Мамгон се появява в Персия по времето на Арташир I (224 – 241), т.е. малко след смъртта на баща си в 222 г. Ма Чао и в прекрасни отношения с Лю Бей до края на живота си, така че легендата за конфликта с владетеля, най-вероятно отразява объркване на имената на Лю Бей с Цао Пи (Cáo Pī) 曹丕 (220 – 226) – господаря на Вей.

Някои днешни историци са на мнение, че Мамиконяните са потомци на вождовете на племето Tzan (на средновековен арменски: Chanik – Ճանիք/Ճենիք; на средновековен гръцки: Tzannoi). Племето Tzans е живяло в планинските региони в южен Трабзон. Историците смятат, че мнението за китайския произход идва от подобието на думите Chanik и Chen-k (арменски за Китай, China).

Експанзия на династията Мамикониан.

Списък на принцовете Мамиконян[редактиране | редактиране на кода]

  • 310 – 314 : Артавасде I
  • 314 – 338 : Vatche I
  • 338 – 350 : Артавасде II
  • 350 – 365 : Васак I
  • 365 – 374/378 : Mouschel I
  • 374/378 – 385 : Мамикониан I
  • 385 – ??? : Артавасде III
  • 416 – 430 : Hamazasp I
  • 450 – 451 : Вардан I
  • 471 – 505 : Вахан I Велики
  • 505 – 509 : Вард Мамикониан
  • 555 – 572 : Мануел II
  • 572 : Вардан II
  • 572 – 593 : Mouschel II
  • 593 – 606 : Вахан II
  • 606 : Smbat I
  • 610 : Vahan III
  • 630 : Tiran I
  • 638 – 661 : Hamazasp II
    • 654 : Mouschel, co-prince
  • 661 – 685 : Grigor I
  • 706 – 709 : Mouschel III
  • 744 – 750 : Grigor II
  • 750 – 772/775 : Samuel II

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. John Haywood. HISTORICAL ATLAS OF THE CLASSICAL WORLD 500 BC AD 600. Andromeda Oxford Ltd, 1998. ISBN 0-7607-1974-8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]