Мана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на мана.

Мана̀ – заболяване по растенията, основно по лозята и тютюна, причинено от паразитни гъби от сем. Peronosporaceae и Pythiacea.[1] Пренесено от Америка в Европа в края на XIX век с подложки устойчиви спрямо филоксера. От икономическа гледна точка, това е най-сериозната болест по тези растения в България.

Жизнен цикъл[редактиране | редактиране на кода]

Патогенът зимува като ооспори (трайни спори) по опадалите листа. Хифите му се развиват в междуклетъчното пространство, от което чрез хаустори черпи хранителни вещества. Ооспорите извършват първичните заразявания напролет. За да покълнат им е необходимо въздействието на ниски температури. Условията за поникване са температура от 11 до 30 °C, влажност на почвата над 70% от ППВ и превалявания в продължение на 2-3 дни. Масовото разпространение на заболяването се извършва чрез конидиоспори. Те са едноклетъчни, яйцевидни с малка брадвичка на върха. Образуват се върху конидионосци, които са многократно разклонени под прав ъгъл и завършват със стеригми. Спорите потопени във вода след делене се превръщат в спорангии, от които излизат 5 – 8 зооспори извършващи вторичните заразявания. Конидиите се образуват при температура между 13 и 28 °C и относителна влажност на въздуха над 90%. Те покълват само при наличието на капка вода поне за два часа. Трайните спори се получават след сливането на противоположно полови мицелни хифи. Това е така, защото причинителят е хетероталичен.

Растенията са най-чувствителни през периода на формиране на ресите до наедряване на зърната до големина грахово зърно. Честите превалявания, росите и мъгливото време, ниските температури, гъстите насаждения, голямото заплевеляване, едностранчивото азотно торене и др. спомагат за силно развитие на Мана.

Проявление[редактиране | редактиране на кода]

Заболяването се характеризира с четири типа на проявление:

  • Мазни петна - Тази форма е известна още като хлоротична. Характеризира се с бледо зелени, едри, закръглени, неограничени от нерватурата петна, които са ясно видими на преминаваща светлина. По долната страна на петната се образува бял спороносен налеп. По-късно нападнатите тъкани стават жълто-кафяви, в средата прегарят, а около тях се образува хлоротичен венец със спороносен налеп по долната страна.
  • Мозаечна форма – По напълно развилите се формират дребни, ограничени от нерватурата петна, които са мозаечно разпръснати и с бял налеп по долната страна. При силно нападение се нападат още листните дръжки, мустаците и зелените леторасти, по които при висока влажност се наблюдава спороносен налеп. Силно повредените леторасти се деформират, а листата окапват.
  • Форма сиво гниене – Наблюдава се по цветовете и зърната до големина “грахово зърно”. По чепките отначало се откриват хлоротични петна покрити със спороношение. По-късно поразените тъкани потъмняват, стават кафяви и в повечето случаи причиняват изсъхване на засегнатите части или опадане на грозда.
  • Форма кафяво гниене – Тя се наблюдава след фаза “грахово зърно” до началото на обагрянето. Плодовете завяхват и се мумифицират от към дръжките на зърната.

Повредите нарушават физиологичните и биохимичните процеси при растенията, вследствие на което се намаляват добивите, лозите отслабват и са по-податливи на измръзвания.

Борба[редактиране | редактиране на кода]

Препоръчват се профилактични третирания на растенията преди спорообразуване на патогена и след падане на дъжд. Определянето на пръсканията се извършва на базата на инкубационни периоди. Те се изчисляват съобразно ефективната температура, която е равна на разликата от средноденонощната и 7,9 °C, представляваща биологичната нула под която паразитът не се развива. Един инкубационен период продължава до набиране на сума от ефективни температури, равна на 61 °C. Най-трудният момент при прогнозиране на развитието на този патоген е определянето на първичната инфекция от зимните ооспори и появата на първите мазни петна. Отчитането на покълване на ооспорите започва в момента, когато почвената влажност достигне 70% ППВ, въздушната температура е над 11 °C. Процесът се задържа, ако среднонощната температура и почвената влажност в продължение на 1-2 дни са съответно под 11 °C и под 70%.ППВ. Покълването се прекъсва, ако тези условия отсъстват три или повече дни.

Изчисляването на всеки следващ инкубационен период започва при наличие на дъжд или роса най-малко в течение на 2 часа, които са нужни за покълването на конидиоспорите, извършващи масовите вегетационни заразявания. Първото фунгицидно третиране срещу маната трябва да се извърши, когато лозите имат развити листа с големина над 3 см. Критичен за по-нататъшното развитие на болестта е периода от появата на ресата до затваряне на грозда.

При определяне на моментите за третиране се изхожда от следните основни правила:

  • Обикновено химични третирания се извършват през един инкубационен период:
  • Във всеки инкубационен период се пръска при много хладно и влажно време:
  • Два пъти в един инкубационен период се третира, когато препарат е отмит от силен дъжд или в период на цъфтеж, ако времето е хладно и дъждовно;
  • През повече от един инкубационен период се третира, когато времето е топло, а инокулумът е много слаб;
  • Разреждането на третирането може да бъде най-много през три инкубационни периоди, ако времето е много сухо.
  • Лозарите-практици препоръчват провеждането на профилактични третирания срещу маната на всеки 4-5 лист нов прираст.

Препарати за защита[редактиране | редактиране на кода]

За предпазни пръскания срещу маната по лозата могат да се използват контактно действащи препрати: бордолезов разтвор (0,1 %), Бордоцин комби 76 ВП (0,25 %), Бордоцин супер 75 ВП (0,3 %), Бордоцин супер специал 76 ВП (0,25 %), Косайд 101 ВП (0,15 %), Куприпаст SC 50 (0,3 %), Купро 50 ВП (0,25 %), Купроцин (0,4 %), Купроцин супер (Купрозан) (0,3 %), Купроцин супер специал (0,25 %), Дитан М 45 (0,2 %), Шампион (0,4 %), Лактафол купро (1 %), Лозагрин за ултрамалкообемно пръскане (460 g/l) водномаслена емулсия, меден оксилхлорид 50 ВП (0,25 %), меден хидроокис 50ВП (0,15 %), Санкоцеб 80 ВП (0,3 %), Фунгоран ОН 50 ВП (0,15 %), Чемп (0,3 %).

При условия, благоприятстващи силното развитие на болестта и особено в критичните фази от развитието на лозата, контролът трябва да се осъществява чрез системно-контактни или системни фунгициди, като Акробат МЦ (0,2 %), Аксанит Cu (0,25 %), Алиет МОХ 50 ВП (0,4 %), Арметил С ВП (0,25 %), Браво 500 (0,2 %), Делан 750 СК (0,05 %), Калтан СК (0,2 %), Корсейт Р ВП (0,25 %), Купросейт 45 ВП (0,3 %), Купронам 320 СК (0,25 %), Купрофанат 55 ВП (0,3 %), Куадрис 25 СК (0,075 %), Манекс С 8 ВП (0,15 %), Манколаксил 72 ВП (0,25 %), Металаксан МЦ (25 %), Микал 75 ВП (0,3 %), Микогард 500 СК (0,25 %), Полирам ДФ (0,2 %), Пропифол (0,4 %), Пужил (0,35 %), Ридомил голд 68 ВП (0,25 %), Рипост М (0,2 %), Сандофан С 7 (0,3 %), Сандофан М 8 (0,25 %), Шавит Ф 71,5 ВП (0,2 %), Форум Р ВП (0,35 %).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Александър, Коларов, Димитър. Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024.