Кърджалийски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кърджалийски манастир
„Свети Йоан Продром“
Saint Joan-2.jpg
Map of Kardzhali.png
41.6267° с. ш. 25.37° и. д.
Местоположение в Кърджали
Вид Православен манастир
Местоположение България община Кърджали, България
Изграждане 6 – 8 век
Съвременен статут
Паметник на културата
Кърджалийски манастир
„Свети Йоан Продром“
в Общомедия

Кърджалийски манастир „Свети Йоан Продром е български православен манастир.

Местоположемие[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на десния бряг на река Арда в град Кърджали, квартал Веселчане.

История[редактиране | редактиране на кода]

Десетте години, в които бе замислено и осъществено възстановяването на средновековната черква „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали.

Октомври 1991. Председателят на Фондацията за християнска архитектура и изкуство „Никола Фичев и Захари Зограф“ (занапред в този текст: ФХАИ) арх. Христо Генчев заявява в Кърджали, по време на парламентарната избирателна кампания, намерението да бъде възстановена средновековната черква „Свети Йоан Предтеча“ в кв. Веселчане.

3 ноември 1994. Управителният съвет (занапред в този текст: УС) на ФХАИ решава да изработи програма за възстановяването на изоставената руина на черквата „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали с цел поновяването на църковното служение в нея.

24 февруари 1995. Решение на УС за подготовка на ограничен архитектурен конкурс с цел избор на проектна идея и проектант на възстановителните работи.

1 март 1995. В неформален разговор с европейския функционер Мастроминас в Съвета на Европа арх. Христо Генчев получава обещанието за положителен отговор на бъдещо писмо от ФХАИ за оказване на помощ за възстановяването на черквата „Свети Йоан Предтеча“.

23 март 1995. Решение на УС за обявяване на архитектурния конкурс.

24 март 1995. Официално писмо на ФХАИ с молба за финансова подкрепа от страна на Европейската (тогава) Общност. Предвидените работи в следващите три години са оценени в писмото на 60, съотв. 80 и 168 хиляди или общо 312 хиляди ECU.

16 – 17 юли/6 август 1995. Конкурсното жури оценява най-високо проекта на арх. Боян Кузупов и му възлага изработването на предварителния проект.

13 октомври/3 ноември 1995. Националният съвет по опазване на паметниците на културата (занапред в този текст: НСОПК) и министерството на културата одобряват предварителния проект и разрешават работното проектиране.

28 февруари 1996. Програмата „Рафаел“1 превежда по сметките на ФХАИ 48 хиляди ECU.

5 март 1996. УС взима решение за започване на предварителните проучвания: Документиране на руината, изследване на стенописите, геология и инжекционно стабилизиране на руината, частично възстановяване на оградните стени и една обитаема (от пазача) кула като защита от вандализъм.

25 април 1996. УС възлага на арх. Боян Кузупов изработването на работните проекти.

23 май 1996. УС възлага завършването на археологическото проучване, както и укрепването на стенописите.

9 юли 1996. ФХАИ обявява общодостъпен търг за архитектурното възстановяване на черквата „Свети Йоан Предтеча.“

25 август 1996. Измежду представените 7 оферти УС избира тази на фирмата Rest.

30 октомври 1996. Работното проектиране е завършено и изпратено за съгласуване в НСОПК и министерството на културата.

31 декември 1996. Отчет на УС за разходите (= архитектурен конкурс, проучване и проектиране, популяризиране, администриране), направени в изминалите три години 1994 – 1996 от ФХАИ за възстановяването на черквата „Свети Йоан Предтеча“. Те възлизат на 2627.624 BGL, от които 1864.536 BGL. – от програмата „Рафаел“.

20 януари 1997. Банка за земеделски кредит фалира. Блокиране на сметката (възлизаща на 62.367 US $) на ФХАИ.

Април 1997. От името на Ротари-клуб в Кърджали Стефан Сираков ходатайства пред офици-озната фондация „Бъдеще за България“ (занапред в този текст: ФБзБ), ръководена от Елена Костова, да бъдат деблокирани средставата на ФХАИ. ФБзБ предлага помощ от 10 млн BGL.

31 декември 1997. Отчет на УС за разходите (= проучване и проектиране, администриране), на ФХАИ, направени през изминалата 1997 година. Те възлизат на 205.906 BGL.

10 април 1998. Министерството на културата преотстъпва на ФХАИ вещни права върху паметника на културата „Свети Йоан Предтеча“, което разрешава да започне възстановява-нето на целия комплекс (= черква, оградни зидове, камбанария и жилищна кула).

Май 1998. Министерството на финансите деблокира средствата на ФХАИ в Банка за земеделски кредит, възлизащи на 60.527 US $.

20 май 1998. Тристранен договор между „Глаболгарстрой“, ФХАИ и ФБзБ за работите по оградни зидове и жилищна кула, камбанария, вертикална планировка, благоустрояване, водопровод и канализация на комплекса, на който черквата „Свети Йоан Предтеча“ е основната съставна част.

31 юли 1998. Боян Саръев тържествено осветява започването на работата по възстановява-нето на комплекса.

24 септември 1998. УС приема Правилника за вътрешния ред на комплекса.

Септември 1998. Министерството на транспорта преотстъпва на комплекса 4 дка от терена на съседния ДАП, което ще направи възможно бъдещото развитие на „Свети Йоан Предтеча“, както и става понастоящем.

12 ноември 1998. Строителите от фирмата Rest се натъкват на гроб в предверието на черквата. ФХАИ командирова разкопвачът-архлг. Никола Овчаров да проучи находката.

31 декември 1998. Отчет на УС за разходите (= проучване и проектиране, ново строителство и възстановяване, строителен контрол, администриране), направени през изминалата 1998 година. Те възлизат на 41.533 US $.

10 март 1999. Общо решение на ФХАИ, ФБзБ и на „Главболгарстрой“ с оглед на това възстановителните работи да бъдат завършени до Коледа на 1999 година.

Март 1999 г. Арх. Боян Кузупов се отказва от правата и задълженията си като проектант на „Свети Йоан Предтеча.“ Причина за това е смяната на изпълнителя фирмата Rest с „Главбол-гарстрой.“

24 май 1999 г. Изработване от арх. Христо Генчев на Частично изменение на застроителния и регулационен план на манастирския комплекс „Свети Йоан Предтеча“. Площта на комплекса става 20 дка, а благоустрояването му ще е в състояние да обслужи до 3000 посетители.

Май 1999 г. Кърджалийските полицаи събират и правят дарение от 653.300 BGL.

11 май 1999 г. Премахване на защитното покритие над възстановяваната черква „Свети Йоан Предтеча“ с цел продължаване на работите по нея над кота + 4.50 м.

8 юли 1999 г. Възлагане на арх. Рашко Робев на план за озеленяване на манастирския комплекс „Свети Йоан Предтеча“.

18 юни 1999 г. „Главболгарстрой“ приема обекта от фирмата Rest и продължава работите до тяхното пълно завършване.

29 октомври 1999 г. Програмата „Рафаел“ разрешава на ФХАИ двумесечно удължаване на крайния срок за завършване на окончателния отчет по възстановяването на черквата „Свети Йоан Предтеча“.

30 ноември 1999 г. Работите, извършени до тази дата възлизат на 60.347 US $.

23 септември 2000 г. Боян Саръев освещава черквата „Свети Йоан Предтеча.“

4 февруари 2001 г. Завършване на окончателния отчет. Съгласно него за възстановяването на черквата „Свети Йоан Предтеча“ във времето1995-2000 г. са инвестирани 324.863 US $, от които 118.842 US $ са от/чрез ФХАИ, включващи и тези, предоставени на нея от програмата „Рафаел.“

22 юни 2001 г. Черквата „Свети Йоан Предтеча“, вкл. и нейния купол е изцяло покрита.

23 септември 2001 г. Министър-председателят Иван Костов тържествено открива възстано-вената средновековна черква „Свети Йоан Предтеча“.

Май 2016 г. съставил: арх. Христо Генчев

Референции: 1. ENDBERICHT, lt. Punkt 4 der Deklaration 95/412 167/Bg/2 [Окончателен отчет на ФХАИ до Съвета на Европа, Генерална дирекция за образование и култура, 2000]

2. “Неуспехът е сираче, успехът има много бащи.“ Отчетен доклад на ФХАИ, март 2001.

3. Journal officiel des Communautés européennes, Dernière mise à jour le: 1997-11-12.

1. „Un programme d'action communautaire dans le domaine du patrimoine culturel, le programme RAPHAEL, vient d'être établi officiellement par la décision du 13 octobre 1997 du Parlement européen et du Conseil...Le nouveau programme d'action établi pour la période allant du 1 janvier 1997 au 31 décembre 2000“. [Journal officiel des Communautés européennes, Dernière mise à jour le: 1997-11-12]

Той е бил част от средновековен манастирски комплекс, основан през VI – VII век, след края на периода на иконоборството във Византия. След неговото създаване, той станал център на християнството в Източните Родопи. От археологическите разкопки е известно, че съществуват няколко последователно строени църкви. Те са с типично византийски стил, със силно атонско влияние. Манастирът е бил средище на една от големите средновековни епархии – Ахридос[1].

Руините на манастира са открити още през 30-те години от местни любители на историческото ни минало. Дълги години руините остават непроучени до 1962 г., когато са открити и други части от останките на манастира. Реставрацията протича от 1998 до 2000 година, ръководена от проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова.

Историческите сведения и запазените останки от градежи дават основание, че той се е превърнал още в X – XI век в епископско, а по-късно и в митрополитско средище. За това свидетелстват уникалните находки, намерени в храма и около него – петте зидани гробници. Четири от тях са на висши духовници, а за другата се предполага, че е на виден светски аристократ. Една от гробниците, която се намира в църквата, е била затворена херметически. След внимателното отваряне, са били открити мощи на висш християнски духовник от края на XII и началото на XIII век. Според някои учени тя принадлежи на Патриарх Евтимий Търновски, други отхвърлят тази хипотеза, поради липса на достатъчно доказателства в нейна подкрепа.

В гроба са намерени още напълно запазен епитрахил, тъкан със злато и с необикновена украса, както и в платнен кръст зашити църковни мощи. Само на 4 места в света има запазени такива находки, а в България това е първата, по мнението на специалистите и това говори, че през Средновековието днешен Кърджали е бил важен християнски център. Прекрасната златовезана материя на епитрахила, наръкавниците и набедреника поразяват с майсторската си изработка. По исторически данни епитрахилът е изключително скъп, предполага се, че е правен в Константинопол. През 2000 година е възстановена една от църквите на манастира.

Поради високата художествена стойност останките от средновековния манастир и църква Св. Йоан Предтеча са обявени за паметници на културата от национално значение.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кърджали, стр. 5 „Средновековният манастир Свети Йоан Продром“

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Бистра Андреева Цветкова: Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век, Издателство Наука и Изкуство, София, 1975, стр. 389

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]