Манастирско Доленци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Доленци.
Манастирско Доленци
Манастирско Доленци
— село —
Традиционна къща в селото
Традиционна къща в селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.4717° с. ш. 20.945° и. д.
Манастирско Доленци
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областДолна Копачка
Надм. височина807 m
Население109 души (2002)
Пощенски код6261
Манастирско Доленци в Общомедия

Манастирско До̀ленци или Сърбян До̀ленци (на македонска литературна норма: Манастирско Доленци) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема). Наречено е Манастирско Доленци поради близостта на манастира „Света Богородица Пречиста“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Манастирско Доленци е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Доленджи Манастир (Dolentji-Manastir) е посочено като село с 21 домакинства с 94 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сърбян Доленци (Доленци Манастирско) живеят 320 българи-християни.[2]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Сърбян Доленце има 32 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Доленци Манастирско има 320 българи екзархисти.[4]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за М. Доленци:[5]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
35 43 66 7 73 37 82 119

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сърбян Доленци като българско село.[6]

На 26 юли 2001 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява темелния камък на църквата „Свети Димитър“.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 109 жители – 108 македонци и 1 сърбин.[8]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  5. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-23