Манастирско Доленци
Вижте пояснителната страница за други значения на Доленци.
|
Манастирско Доленци Манастирско Доленци |
|
|---|---|
| — село — | |
 Традиционна къща в селото |
|
  Манастирско Доленци |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Долна Копачка |
| Надм. височина | 807 m |
| Население | 109 души (2002) |
| Пощенски код | 6261 |
| Манастирско Доленци в Общомедия | |
Манастирско До̀ленци или Сърбян До̀ленци (на македонска литературна норма: Манастирско Доленци) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Долна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема). Наречено е Манастирско Доленци поради близостта на манастира „Света Богородица Пречиста“.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Манастирско Доленци е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Доленджи Манастир (Dolentji-Manastir) е посочено като село с 21 домакинства с 94 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сърбян Доленци (Доленци Манастирско) живеят 320 българи-християни.[2]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Сърбян Доленце има 32 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Доленци Манастирско има 320 българи екзархисти.[4]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за М. Доленци:[5]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 35 | 43 | 66 | 7 | 73 | 37 | 82 | 119 |
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сърбян Доленци като българско село.[6]
На 26 юли 2001 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява темелния камък на църквата „Свети Димитър“.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 109 жители – 108 македонци и 1 сърбин.[8]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
| ||||||||
Портал „