Манастир (община Прилеп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Манастир (Община Прилеп))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Манастир.

Манастир
Манастир
— село —
Панорама на селото
Панорама на селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.2° с. ш. 21.7° и. д.
Манастир
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Мариово
Надм. височина 690 m
Население 4 души (2002)
Пощенски код 7500, 7508
МПС код PP
Манастир в Общомедия

Манастир (на македонска литературна норма: Манастир) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп. Край селото е разположен манастирът „Свети Никола“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в долината на Църна, в централната част на областта Мариово, на 38 km южно от общинския център Прилеп. Селото е на надморска височина от 690 метра. Землището му е 15,5 km2 – обработваеми земи 253 ха, пасища 705 ха, а гори почти няма.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

В местността Трещена стена (Трештена Стена), в землището на Манастир, са открити останки от енеолитно селище.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Стара каменна къща в селото
Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 35 2 6 2678
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 35 2138
Дефтер № 73 от 1519 г. 44 9 3 3790
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 45 3 1 3556
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 40 3 2456

В XIX век Манастир е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Манастериц е посочено като село с 38 домакинства и 165 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Манастирецъ има 208 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Манастир има 216 българи екзархисти.[5]

Според Георги Трайчев Манастир има 28 къщи с 208 жители българи.[6]

Преброявания в Югославия и Северна Македония[1][редактиране | редактиране на кода]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 131 144 232 139 19 13 12 4
македонци 142 222 139 19 13 12 4
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 7 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 1 0 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 1 3 0 0 0 0 0

„Свети Никола“[редактиране | редактиране на кода]

Свети Моисей Мурин

Основна забележителност на селото е манастирът „Свети Никола“, изграден в 1095 година по времето на Алексий I Комнин по инициатива на протостатора Алексий, който е и пръв ктитор на манастира. Манастирът е два пъти разрушаван и съграждан на ново – за пръв път между XII и XIII век, откогато са и фреските, дело на две групи майстори от Константинополската школа.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Манастир

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Манастир (Manastir) село во Прилепско Мариово. // Итар Пејо. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. Локалитетот „Трештена Стена“, oldprilep.com, посетен на 30 август 2015 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 74 – 75.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  5. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 148 – 149.
  6. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  7. Monastery St. Nikola – Manastir. // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония