Манастир (община Прилеп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Манастир.

Манастир
Манастир
— село —
Панорама на селото
Панорама на селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.1681° с. ш. 21.7283° и. д.
Манастир
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Мариово
Надм. височина 690 m
Население (2002) 4 души
Пощенски код 7500
МПС код PP
Манастир в Общомедия

Манастир (на македонска литературна норма: Манастир) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп. Край селото е разположен манастирът „Свети Никола“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в долината на Църна, в централната част на областта Мариово, на 38 km южно от общинския център Прилеп. Селото е на надморска височина от 690 метра. Землището му е 15,5 km2 – обработваеми земи 253 ха, пасища 705 ха, а гори почти няма.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

В местността Трещена стена (Трештена Стена), в землището на Манастир, са открити останки от енеолитно селище.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Стара каменна къща в селото
Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 35 2 6 2678
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 35 2138
Дефтер № 73 от 1519 г. 44 9 3 3790
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 45 3 1 3556
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 40 3 2456

В XIX век Манастир е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Манастериц е посочено като село с 38 домакинства и 165 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Манастирецъ има 208 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Манастир има 216 българи екзархисти.[5]

Според Георги Трайчев Манастир има 28 къщи с 208 жители българи.[6]

Преброявания в Югославия и Северна Македония[1][редактиране | редактиране на кода]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 131 144 232 139 19 13 12 4
македонци 142 222 139 19 13 12 4
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 7 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 1 0 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 1 3 0 0 0 0 0

„Свети Никола“[редактиране | редактиране на кода]

Свети Моисей Мурин

Основна забележителност на селото е манастирът „Свети Никола“, изграден в 1095 година по времето на Алексий I Комнин по инициатива на протостатора Алексий, който е и пръв ктитор на манастира. Манастирът е два пъти разрушаван и съграждан на ново – за пръв път между XII и XIII век, откогато са и фреските, дело на две групи майстори от Константинополската школа.[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Манастир (Manastir) село во Прилепско Мариово. // Итар Пејо. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. Локалитетот „Трештена Стена“, oldprilep.com, посетен на 30 август 2015 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 74-75.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.
  6. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  7. Monastery St. Nikola - Manastir. // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
Населени места в Община Прилеп Flag of Prilep.png
Прилеп | Алинци | Беловодица | Беровци | Бешище | Бонче | Вепърчани | Веселчани | Витолище | Волково | Върбско | Галичани | Голем Радобил | Големо Коняри | Гугяково | Дабница | Дрен | Дуйне | Ерековци | Живово | Загорани | Кадино село | Кален | Канатларци | Клепач | Кокре | Крушевица | Кърстец | Ленище | Лопатица | Мажучище | Мал Радобил | Мало Коняри | Мало Рувци | Манастир | Марул | Никодин | Ново Лагово | Ореовец | Пещани | Плетвар | Подмол | Полчище | Прилепец | Присад | Ракле | Селце | Смолани | Старо Лагово | Топлица | Трояци | Тополчани | Тройкърсти | Царевик | Чанище | Чепигово | Чумово | Шелеверци | Щавица

Исторически села: Мелница | Пещерица | Писокал

     Портал „Македония“         Портал „Македония