Обикновена манатарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Манатарка)
Jump to navigation Jump to search
За биологичния род на тази гъба вижте род Манатарка.
Обикновена манатарка
Boletus edulis EtgHollande 041031 091.jpg
Класификация
царство: Fungi Гъби
отдел: Basidiomycota Базидиеви
клас: Homobasidiomycetes
разред: Boletales
семейство: Boletaceae Манатаркови
род: Boletus Манатарка
вид: Boletus
edulis
Обикновена
манатарка
Научно наименование
Уикивидове Boletus edulis
Bull., 1782
обикновена манатарка в Общомедия

Обикновената манатарка, още меча гъба, самунка или само манатарка[1] (Boletus edulis), е вид гъба от род Манатарка.

Вид[редактиране | редактиране на кода]

При младите екземпляри стъблото е дебело и месесто и често е няколко пъти по-голямо от самата гугла. Най-тънката част е винаги до тръбичките, където също така се намира мрежеста окраска. Тръбичките са бели, но по-късно стават бледожълти. Цветът на най-младите гугли е кремав. Със стареенето на плодното тяло, гуглата се уголемява, става плоска и покафенява. Най-старите екземпляри имат маслиненозелени тръбички. Такъв е и цветът на споровия прашец. Месото е винаги бяло. Размерът на гуглата е до 25 cm. Стъблото расте до 20 cm височина. Масата на цялата гъба може да достигне и даже да надвиши 2 kg.

Събиране[редактиране | редактиране на кода]

Това е една от най разпространените в България диви гъби. Тя е лесна за разпознаване, добра за консумация, лесна за съхранение и желана за внос от други европейски държави. Висококачествените млади манатарки се считат за деликатес и имат високи цени.

Гъбата се среща най-често в широколистни гори, но не е изключение и в иглолистни. Развива се в симбиоза с дърветата.

Събира се ежегодно заедно с пачия крак по всички планини. Традиционно гъбите се нарязват на тънки филийки, които после се нареждат върху платно за сушене под слънцето. Консумират се и пресни.

Обикновената манатарка може да се сбърка с ядливите:

Манатарки с оранжеви или червени тръбички и посиняващо месо трябва да се избягват. Това са дяволска гъба (B. satanas), пурпурночервена манатарка (B. rhodoxanthus), красива манатарка (B. calopus), червеностъблена манатарка (B. erythropus) и огнена манатарка (B. luridus). Горчивата манатарка (Tylopilus felleus) не е отровна, но е неприятно горчива на вкус.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 79.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]