Мана (секрет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на мана.

Капчица мана отделяна от листна въшка

Мана – сладък секрет богат на захари отделян от листните въшки и някои щитоносни въшки докато се хранят от флоемния сок на растенията.[1] Тъй като флоемният сок е съставен предимно от въглехидрати, за да си набавят достатъчно протеини въшките поемат повече сок и излишъкът изхвърлят навън във вид на мана.[2] Много други насекоми, като медоносни пчели и мравки, се възползват от това и събират течността богата на калории.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Маната съдържа 5-18% сухо вещество. От него 90-95% са въглехидрати, а останалото са множество ензими, аминокиселини, минерали и др.[1]

Трофобиози[редактиране | редактиране на кода]

Широкото разпространение на листните въшки и високата калоричност на маната са сред причините за възникването на множество трофобиозисимбиотични взаимоотношения основани на обмен на хранителни вещества.

Мравки[редактиране | редактиране на кода]

Мравка събира мана

Една от най-известните трофобиози е тази между някои видове мравки и листните въшки. Мравките често събират маната и във връзка с това са възникнали множество различни симбиотични взаимоотношения между тях и листните въшки. Тези симбиози варират от простото защитаване на листните въшки от хищници, до възникването на своеобразно "животновъдство" при което мравките построяват подслони за въшките и ги пренасят заедно с тях до нови растения.


Медоносни пчели[редактиране | редактиране на кода]

Медоносните пчели също събират мана и от нея правят манов мед. Той обикновено е по-тъмен на цвят и е ценен заради предполагаемите му лечебни свойства. Този мед е леко токсичен за пчелите (но не и за хората) и причинява манова токсикоза.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Манов мед – мед от преработена мана или медена роса
  • Медена роса – подобен секрет, отделян от самите растения

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Недялков, Стойко. Пчеларска енциклопедия. Шумен, 1991. с. 175-176.
  2. Тошков, Ал., Петков, В., Дончев, Ан.. Наръчник по пчеларство. София, Земиздат, 1960. с. 123-124.