Мангила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Могила.

Мангила
Άνω Περιβόλι
Изглед от селото
Изглед от селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 670 m
Население (2001) 24 души
Мангила в Общомедия

Мангила или Монгила или понякога книжовно Могила (на гръцки: Άνω Περιβόλι, Ано Периволи, катаревуса: Άνω Περιβόλιον, Ано Периволион, до 1926 Μαγγέλα, Мангела[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 24 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 15 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 8 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Голешово в полите на планината Одре (Одрия).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Мангила е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мангила има 250 жители българи.[2]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[3] Същата година турските власти не допускат учителия Сидер Стерьов от Галища да отвори българско училище в селото[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Могила има 96 българи екзархисти.[5] Според Георги Константинов Бистрицки Могила преди Балканската война има 20 български къщи.[6]

През февруари 1905 година селото е нападнато от гръцка андартска чета, която обгражда църквата по време на богослужението, убива свещеника Тома Василев заедно с други двама богомолци. Избиването на селяните е прекъснато от появилата се районна чета на ВМОРО, начело с Киряк Шкуртов и селската милиция, които отблъскват със загуби андартите от селото.[7][8][9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в Мангила влизат гръцки части и след Междусъюзническата война на следната 1913 година селото попада в Гърция. От 1914 до 1919 година 7 жители на Мангила, а след 1919 още 5 емигрират в България по официален път.[10] В 1926 година селото е прекръстено на Ано Периволи.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 130 жители
  • 1920 – 86 жители
  • 1928 – 104 жители
  • 1940 – 123 жители
  • 1951 – 80 жители
  • 1961 – 89 жители
  • 1971 – 51 жители
  • 1981 – 43 жители
  • 1991 – 24 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мангила
  • Flag of Greece.svg Георги Баганов (Γεώργιος Μπαγανάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  • Flag of Greece.svg Илия Ничов (1919 – 1948), гръцки комунист[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μαγγέλα -- Άνω Περιβόλι
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  3. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  4. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  6. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 211.
  8. Илюстрация Илинден, април 1940, година 12, книга 4 (144), стр. 10.
  9. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 61.
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Perivoli.
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
  12. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
     Портал „Македония“         Портал „Македония