Мангусти кузиманзе
| Мангусти кузиманзе | ||||||||||||||||||||||||||
 Дългоноса кузиманзе (C. obscurus) | ||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
F.Cuvier, 1825 | ||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||
| Мангусти кузиманзе в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Мангустите кузиманзе (Crossarchus) са род мангусти, наричани също мангусти джуджета.[1][2] Те са дребни, силно социални мангусти.[2]
Членовете на този род се срещат в блатистите местности и горите на централна и западна Африка, в държавите Гана, Кот д'Ивоар, Либерия и Сиера Леоне.[2]
Видове[редактиране | редактиране на кода]
| Изображение | Име | Разпространение |
|---|---|---|
| Александрова кузуманзе | Демократична република Конго и Уганда | |
| Анзоргова кузиманзе | Демократична република Конго, Ангола | |
|
Дългоноса кузиманзе | Гана, Кот д'Ивоар, Бенин, Либерия и Сиера Леоне |
| Плоскоглава кузиманзе | Бенин, Камерун и Нигерия |
Диета[редактиране | редактиране на кода]
Мангустите кузиманзе се хранят с насекоми, ларви, малки влечуги, раци и горски плодове. Използват ноктите и муцуните си, за да ровят в листни отпадъци, под изгнили дървета и камъни за насекоми и ларви. Газят в плитки потоци в търсене на сладководни раци .
В повечето райони, където живеят представители на рода, те са числено доминиращи членове на общността на горските хищници.[1]
Възпроизвеждане[редактиране | редактиране на кода]
Женските са полиеструсови и ако не са чифтосани, се разгонват девет пъти в годината. Котилата варират от 2 до 3 годишно. Малките могат да отворят очите си след около дванадесет дни, да ядат твърда храна след три седмици и да имат козина като възрастните индивиди след пет седмици.
Поведение[редактиране | редактиране на кода]
Мангустите кузиманзе живеят в групи от 10 до 24. Едно до три семейства живеят в група. Семействата са съставени от брачната двойка и малките. Те са дневни животни и постоянно се скитат из териториите си, като никога не остават на едно място твърде дълго. В своите скитания те си създадат временни убежища. Тъй като нямат постоянни леговища, малките не са в състояние да се придържат към групата в продължение на няколко седмици и трябва да бъдат пренасяни до различни места за хранене. Индивидите в групата се редуват да пренасят малките от място на място и също така помагат при изхранването им.[2]
Тъй като общителните кузиманзе не живеят в открити местообитания, те поддържат контакт в гъстата гора, като издават постоянни подсвирквания, докато се придвижват.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Ray, J. C. Carnivore Biogeography and Conservation in the African Forest: A Community Perspective // African Rain Forest Ecology and Conservation: An Interdisciplinary Perspective. New Haven, Yale University Press, 2001. ISBN 0300084331. с. 223.
- ↑ а б в г д Dunham, Amy E. Mongooses and Fossa (Herpestidae) // Hutchins, Michael. Grzimek's Animal Life Encyclopedia. 2nd. Detroit, Gale, 2003–2004. ISBN 0787653624. с. 347.
|
