Мандалей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мандалей
မန္တလေး
— град —
Mandalay street.jpg
Myanmar relief location map.jpg
21.9769° с. ш. 96.0869° и. д.
Мандалей
Страна Флаг на Мианмар Мианмар
Окръг Мандалей
Площ 164 km²
Надм. височина 22 m
Население (2016) 1 208 099 души
7366 души/km²
Основаване 1857 г.
Телефонен код +95 2, 69, 90
Часова зона UTC+6:30
Мандалей в Общомедия

Мандале́й или Мандала́й (на бирмански: မန္တလေး) е вторият най-голям град в Мианмар. Разположен е на 230 km северно от столицата Найпидо, на брега на река Иравади. Бивша столица на Бирманската империя, днес той е административен център на окръг Манделей. Към 2016 г. има население от 1 208 099 души.[1]

Градът е икономическият център на Горен Мианмар и е смятан за културният център на Мианмар. Постоянният наплив на китайски емигранти, основно от Юннан, през последните 20 години променя етническия състав на града и увеличава търговията с Китай.[2]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Градът е кръстен на близкия хълм Мандалей. Предполага се, че името има палийски корен. За дума-корен се счита мандала, отнасяща се за кръговидни равнини, или Мандара, планина от индуистката митология.

Когато е основан през 1857 г., кралският град официално е кръстен Яданабон (на бирмански: ရတနာပုံ), което буквално ще рече „Град на скъпоценностите“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Пекарна в Мандалей, 1886 г.
Един от порталите към древния град Амарапура.

Като повечето столици на Бирма, Мандалей е основан по желанието на управляващия страната. На 13 февруари 1857 г. крал Миндон основава нова кралска столица в подножието на хълма Мандалей, под предлог че изпълнява будистко пророчество за основаването на метрополия точно на това място по случай 2400-ия юбилей на будизма.

Новата столица била с площ от 66 km² и заобиколена от четири реки. Планът е бил да се изгради мрежа от 144 квадратни блока в цитаделата, а в центърът им да има 16 квадратни блока за двора на кралския дворец.[3] 413-хектаровата цитадела е била заобиколена от четири стени с дължина 2 032 m и ров, широк 64 m и дълбок 4,6 m. На интервали от 169 m по протежение на стената са построени кули със златни върхове за стражите.[4] Стените имали по три портала от всяка страна и пет моста над рова.[3]

През юни 1857 г. бившият кралски дворец в Амарапура е демонтиран и транспортиран със слонове до новата столица в подножието на хълма Мандалей. Строежът на дворцовия комплекс е официално завършен две години по-късно, на 23 май 1859 г. През следващите 26 години Мандалей служи като последната кралска столица на династията Конбаун, последното независимо бирманско кралство преди окончателното анексиране от Британската империя. Мандалей губи статута си на столица на 28 ноември 1884 г., когато британците изпращат крал Тибо Мин и кралица Супалаят в изгнание, приключвайки Третата англо-бирманска война.

Колониален период (1885 – 1948)[редактиране | редактиране на кода]

Ловджийска хайка близо до Мандалаей, ок. 1885 г.

Докато Мандалей продължава да е главен град в Горна Бирма по времето на британския колониализъм, търговската и политическата важност са преместван необратимо в Янгон. Британците развива Мандалей и Бирма като цяло с търговски цели. Така първата железопътна линия достига Мандалей през 1889 г., по-малко от 4 години след анексирането, а първият колеж отваря врати чак през 1925 г., 40 години по-късно.[5][6] Британците, също така, плячкосват кралския дворец, като днес някои от съкровищата могат да бъдат намерени в музея на Виктория и Албърт,[7] и преименуват двореца на Форт Дъферин и го използват за подготовката на войници.

През колониалните години Мандалей е център на бирманската култура и будисткото учение и, като последна кралска столица, е бил гледан от бирманците като основен символ на суверенитет и интегритет. Между двете световни войни градът е фокусна точка на ред национални протести срещу британското управление. Британците внасят много емигранти от Индия в града. В периода 1904 – 1905 г. се разразява чумна епидемия, която кара около ⅓ от населението да напусне града.

По времето на Втората световна война Мандалей претърпява изключително тежки бомбардировки. На 3 април 1942 г., по времето на Японската инвазия в Бирма, ВВС на Императорската японска армия провежда обширна атака на града. Тъй като градът е бил беззащитен и отслабен от бомбардировки, повече от половината къщи в града са разрушени, а 2 000 цивилни са убити.[8][9] Още много хора напускат града, когато той е в японски ръце в периода май 1942 – март 1945 г. По това време цитаделата на двореца е превърната в депо за доставки от японците, което по-късно бива опожарено до кота нула от съюзническите бомбардировки. Единствено кралският монетен двор и наблюдателната кула оцеляват. През 1990-те години е построена реплика на двореца.

Съвремие (1948 – настояще)[редактиране | редактиране на кода]

Будистки манастир в града.
Крепостната стена на дворцовия комплекс.

След като страната става независима от Великобритания през 1948 г., Мандалей продължава да бъде основен културен, образователен и икономически център на Горна Бирма. До началото на 1990-те години повечето ученици от региона отиват да учат в Манделей за висше образование. До 1991 г. градът разполага с единствените три висши учебни заведения в Горна Бирма. Днес градът привлича по-малко студенти, тъй като правителството изисква студентите да учат в местните университети, за да се намали концентрацията на студенти на едно място. През ноември 1959 г. 100-годишният юбилей на града е отбелязан с фестивал в подножието на хълма Мандалей.

По времето на изолационната политика на У Не Вин в периода 1962 – 1988 г. инфраструктурата на града запада. Към 1980-те години вторият най-голям град в Бирма прилича на нискоетажен град с прашни улици, пълни основно с велосипеди. През 80-те градът претърпява два големи пожара. През май 1981 г. пожар срива над 6 000 къщи и обществени сгради, оставяйки повече от 36 000 души бездомни. През март 1984 г. друг пожар разрушава 2 700 сгради и оставя 23 000 души без дом.[10]

Пожарите са проблем. Голям пожар разрушава втория най-голям пазар в Мандалей (Яданабон) през февруари 2008 г., а пожари през февруари 2016 г. оставят над 1 000 души без дом.[11][12]

Пожари от 1980-те години предизвикват значителна промяна във физическия характер и етническия състав на града. Огромни ивици земя, изчистена от пожарите, са купени по-късно от китайци, емигранти от Юнан. След това китайският наплив се увеличава. По някои оценки, през 1990-те години между 250 000 и 300 000 китайци са емигрирали в Мандалей.[13] В днешно време се смята, че китайското население на града възлиза на около 40 – 50% и, че именно то е факторът зад удвояването на населението на града от 500 000 души през 1980 г. до 1 милион през 2008 г.[13] В резултат, китайските фестивали са здраво застъпени в градския културен календар. Бирманците, пък, се оплакват, че Мандалей е изгубил часа си и, че се превръща в сателит на Китай.[14]

В голяма степен китайците са отговорни за икономическото възраждане на центъра на града, който днес е застроен с жилищни блокове, хотели и търговски центрове, връщайки ролята на града като търговски възел между Долна Бирма, Горна Бирма, Китай и Индия. От друга страна, китайското надмощие в центъра на града изтласква останалото население към предградията. Градската площ в днешно време обкръжава напълно Амарапура – градът който крал Миндон оставя през 150 години.

Въпреки възхода на Найпидо като столица на страната от 2006 г. насам, Мандалей си остава основният търговски, образователен и здравен център на Горна Бирма.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Метрополията на Мандалей. Сателитна снимка.
Население по години[15][1]
1950 1960 1970 1980 1990 2000 2007 2010 2016
167 000 250 000 374 000 499 000 636 000 810 000 961 000 1 034 000 1 208 099

Въпреки че традиционно градът е бил бастион на бирманците и бирманската култура, масивният наплив на етнически китайци през последните 30 години изтласква бирманците извън центъра на града.[2] Китайците лесно могат да се снабдят с бирманско гражданство на черния пазар.[2] Днес приблизително около 30% от населението на града са китайци. Има и общност от индийци. Все пак, главният език на града си остава бирманският, въпреки че китайският е често използван в търговските среди. Английският се говори само от градския елит.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Мандалей е тропичен саванен. Средните януарски температури са около 21 °C, докато средните за април (най-топлият месец) са около 31 °C. Най-горещият период е от април до май, когато максималните температури често надминават 40 °C. От май до октомври е дъждовният сезон, а сухият сезон покрива останалата част от годината.

Климатични данни за Мандалей
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 37,2 39,2 42,8 48,0 45,0 42,0 41,6 39,8 43,4 39,2 38,5 34,0 48,0
Средни максимални температури (°C) 28,6 32,1 35,8 38,4 36,8 34,2 34,3 32,3 33,1 32,2 30,2 28,2 33,0
Средни температури (°C) 21,0 23,5 27,8 31,4 31,3 30,0 30,1 28,8 29,0 27,9 24,8 21,5 27,3
Средни минимални температури (°C) 13,3 14,9 19,7 24,4 25,8 25,8 25,8 25,2 24,9 23,5 19,4 14,8 21,5
Абсолютни минимални температури (°C) 8,0 10,0 12,8 13,0 17,4 20,0 20,0 19,5 20,5 18,5 11,1 7,6 7,6
Средни месечни валежи (mm) 4 2 1 40 138 116 83 136 150 125 38 6 839
Средно количество слънчеви часове 309 280 301 291 267 208 182 168 215 223 269 278 2 991
Източник: World Weather,[16] Meteo Climat,[17] Danish Meteorological Institute.[18] Посетени на 29 ноември 2016 г.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Китайски одеяла на пазар в града.

Манделей е крупен търговски и комуникационен център за северен и централен Мианмар. По-голямата част от търговията с Китай и Индия се осъществява през Мандалей.

Сред водещите традиционни отрасли са: тъкачество на коприна, рязане и полиране на нефрити, резбарство на камък и дърво, производство на орнаменти и принадлежности за храмове, производство на кибритени клечки, пивоварство и дестилиране на напитки.

Икономиката на града е доминирана от китайци, след като САЩ и Европейския съюз налагат санкции на Мианмар през 1990-те години.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Летище Мандалей.

Стратегическото местоположение на града в Централен Мианмар го правят важен транспортен център за хора и стоки. Той е свързан с другите части на страната, Китай и Индия, посредством различни пътища и начини за транспорт.

Мандалейското международно летище е едно от най-големите и модерни летища в Мианмар. Построено е през 2000 г. и обслужва главно вътрешни линии, с изключение на тези до Кунмин, Банкок и Чианг Май. Разположено е на 45 km югозападно от града. Река Иравади е важен търговски път за транспортиране на земеделски стоки, строителни материали и други. Градът разполага с железопътна гара. От 1904 до 1942 г. е разполагал и с трамвайна мрежа, която бива разрушена от бомбардировките през Втората световна война.[19]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Мандалей е побратимен с:

Мандалей в популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

Мандалей е вдъхновявал поети като Ръдиард Киплинг, който пише поемата си „Мандалей“ през 1890 г. Тя на свой ред вдъхновява музикални изпълнения на Оли Спийкс, Франк Синатра и Роби Уилямс.

Джордж Оруел е бил стациониран в Мандалей, когато е работел за индийската полиция в Бирма, и неговата първа новела „Бирмански дни“ от 1934 г. е базирана на преживяванията му в Бирма.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) Population of Cities in Myanmar (2016)
  2. а б в ((en)) Myanmar's Chinese connection
  3. а б Kyaw Thein. The Management of Secondary Cities in south-east Asia. Case Study: Mandalay. UN-Habitat, 1996. ISBN 9789211313130.
  4. Vincent Clarence Scott O'Connor. Mandalay: And Other Cities of the Past in Burma. Hutchinson & Co., 1907. с. 6 – 9.
  5. Herbert Thirkell White. A Civil Servant in Burma. Лондон, E. Arnold, 1913.
  6. ((en)) Ko Yin Aung. Prospects of Education in Myanmar. // The New Light of Myanmar, 23 December 1999.
  7. Bird, George W. Wanderings in Burma. Лондон, F J Bright & Son, 1897. с. 254.
  8. ((en)) World War II net
  9. ((en)) Jackson, Ashley. The British Empire and the Second World War. Bloomsbury Academic, May 10, 2006. с. 41.
  10. 23,000 Homeless in Burma Fire. // New York Times чрез Reuters, 26 March 1984. Посетен на 29 ноември 2016.
  11. Huge fire rages major market in Myanmar second largest city. // China View чрез Xinhua, 25 February 2008. Посетен на 25 January 2009.
  12. ((en)) Two fires leave hundreds of families homeless
  13. а б Poon Kim Shee. The Political Economy of China–Myanmar Relations: Strategic and Economic Dimensions. Ritsumeikan University, 2002.
  14. Larkin, Emma. Finding George Orwell in Burma. Penguin Publishing Group. ISBN 978-1-101-11812-2.
  15. ((en)) World Urbanization Prospects: The 2007 Revision Population Database
  16. ((en)) World Weather Information Service – Mandalay.
  17. ((fr)) Météo climat stats | Station Mandalay.
  18. ((da)) Jordens Klima – Guide til vejr og klima i 156 lande (update)
  19. ((en)) The Evacuation of Civilians from Burma: Analysing the 1942 Colonial Disaster – Michael D. Leigh
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mandalay“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.