Мандилево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мандилево
Μανδήλι
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Зиляхово
Географска област Зъхна
Надм. височина 258 m
Население (2001) 134 души

Мандѝлево или Мандѝлово (на гръцки: Μανδήλι, Мандили, на катаревуса: Μανδήλιον, Мандилион) е село в Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония със 134 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в югоизточното подножие на планината Змийница (Меникио) в хълмиста местност, близо до река Драматица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по личното име *Мандил от Мандо и -ил или от новогръцкото μανδήλι, носна кърпичка, но връзката е неясна.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Мандилево е село в Зъхненската каза на Серския санджак. Гръцка статистика от 1866 година показва Мандилево като село с 450 жители от които 100 гърци, 125 турци и 225 православни българи.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мандилион (Mandillion) живеят 390 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Мандили (Mandili) е посочено като село с 90 домакинства, с 80 жители мюсюлмани и 175 българи.[4] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Мандили като село с 50 български и 15 турски къщи[5] и пише:

Мандил, християнско село; 1 църква, 1 училище; жителите са българи. От града е на два и половина часа разстояние.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Мандил, голямо село до пътя от Зиляхово до Алистратик. Сградено на един хълм. Поминък земеделие. Гръцка църква и гръцко училище. Около 200 къщи българе, които никак не са покътнати.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 885 души, от които 690 българи, 125 турци, и 70 власи.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мандилево (Mandilevo) има 560 българи патриаршисти.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Мандилево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото остава в пределите на Гърция.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 156.
  2. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 - 147.
  5. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 240-241.
  6. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 50.
  7. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 2-3.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.182.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 202 – 203.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 862.
     Портал „Македония“         Портал „Македония