Мандилево
| Мандилево Μανδήλι | |
| — село — | |
  Мандилево  Мандилево  Мандилево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 258 m |
| Население | 134 души (2001) |
Мандѝлево или Мандѝлово (на гръцки: Μανδήλι, Мандили, на катаревуса: Μανδήλιον, Мандилион) е село в Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония със 134 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в югоизточното подножие на планината Сминица (Меникио) в хълмиста местност, близо до река Драматица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е по личното име *Мандил от Мандо и -ил или от новогръцкото μανδήλι, носна кърпичка, но връзката е неясна.[1]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Мандилево е село в Зъхненската каза на Серския санджак. Гръцка статистика от 1866 година показва Мандилево като село с 450 жители от които 100 гърци, 125 турци и 225 православни българи.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мандилион (Mandillion) живеят 390 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Мандили (Mandili) е посочено като село с 90 домакинства, с 80 жители мюсюлмани и 175 българи.[4] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Мандили като село с 50 български и 15 турски къщи[5] и пише:
| „ | Мандил, християнско село; 1 църква, 1 училище; жителите са българи. От града е на два и половина часа разстояние.[6] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Мандил, голямо село до пътя от Зиляхово до Алистратик. Сградено на един хълм. Поминък земеделие. Гръцка църква и гръцко училище. Около 200 къщи българе, които никак не са покътнати.[7] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 885 души, от които 690 българи, 125 турци, и 70 власи.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мандилево (Mandilevo) има 560 българи патриаршисти.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Мандилево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война селото остава в пределите на Гърция.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Карнаджа[11] | Καρνατζά | Латомион | Λατομείον[12] | местност на СЗ от Мандилево и на И от Сфелинос[11] |
| Калинкес[11] | Καλίνγκες | Родиес | Ροδιές[12] | местност З от Гара Драчево[11] |
| Трайко[11][13] | Τράϊκον | Аперандон | Άπέραντον[12] | възвишение на И от Рахово (187 m)[11][13] |
| Керезлък[11] | Κερεσλίκ | Асвестопетра | Άσβεστόπετρα[12] | река С от Мандилево[11] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 156.
- ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2 – 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202 – 203. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
- ↑ а б Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
| ||||||||||||||||||||||||
