Мандраджик
| Мандраджик Μανδράκι | |
| — село — | |
  Мандраджик  Мандраджик  Мандраджик | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 50 m |
| Население | 414 души (2001) |
| Пощенски код | 623 00 |
Мандраджик (на гръцки: Μανδράκι, Мандраки, до 1926 година Μαντρατζίκ, Мандрадзик[1]) е село в Егейска Македония, в Република Гърция, дем Синтика. Според преброяването от 2001 година селото има население от 414 жители.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от Валовища (Сидирокастро) в красива местност в южното подножие на Беласица (Белес или Керкини). Южно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини). Мандраджик е един от удобните изходни пунктове за изкачването на планинския първенец на Беласица - връх Радомир (Калабак) и високите части на планината.
История
[редактиране | редактиране на кода]В селото са запазни следи от средновековна крепост - така наречената Циганска кула.[2]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от мандра и турска умалителна наставка. Новото гръцко име е преведено.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век и началото на XX век, Мандраджик е село, числящо се към Демирхисарска кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Мандраджик (Mandradjik) е посочено като селище в Сярска каза с 19 домакинства, като жителите му са 46 мюсюлмани.[4]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Мандраджик, на Ю от Порой 2½ часа до Бутковското езеро. Селянете са земледелци, рибари; някои ловят пиявици и обработват коприна. 45 къщи турски и 15 гюпски.[5] | “ |
В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише: „стигнахме по добъръ пѫть въ околностьта на селото Мандраджикъ. Посрѣдъ така наречената циганска кула стигнахме въ селото. Пространството на тази кула има квадратна форма и е обработено съ една стѣна, широка до единъ метръ, а висока отъ 2—5 метра. Въ нѣкои мѣста се виждатъ слѣди отъ прозорци, но никакви украшения се не забѣлѣзватъ, нито пъкъ надписи. Хората си разправятъ, че тукъ нѣкога е живѣлъ циганския кралъ.“[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 90 жители, всички турци.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1923 година турското му население по силата на Лозанския договор се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци тракийци от Малък Самоков и Трулия.[7] В 1926 година името на селото е променено на Мандраки. Според преброяването от 1928 година селото е изцяло бежанско с 67 бежански семейства с 278 души.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 223.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 156.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Κάστρο Μανδρακίου Κερκίνης // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 26 септември 2020 г. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
