Мандраджик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мандраджик
Μανδράκι
— село —
Гърция
41.2636° с. ш. 23.1411° и. д.
Мандраджик
Централна Македония
41.2636° с. ш. 23.1411° и. д.
Мандраджик
Кукушко
41.2636° с. ш. 23.1411° и. д.
Мандраджик
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Сярско поле
Надм. височина 50 m
Население 414 души (2001)

Мандраджик (на гръцки: Μανδράκι, Мандраки, до 1926 година Μαντρατζίκ, Мандрадзик[1]) е село в Егейска Македония, в Република Гърция, дем Синтика. Според преброяването от 2001 година селото има население от 414 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от Валовища (Сидирокастро) в красива местност в южното подножие на Беласица (Белес или Керкини). Южно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини). Мандраджик е един от удобните изходни пунктове за изкачването на планинския първенец на Беласица - връх Радомир (Калабак) и високите части на планината.

История[редактиране | редактиране на кода]

В селото са запазни следи от средновековна крепост - така наречената Циганска кула.[2]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от мандра и турска умалителна наставка. Новото гръцко име е преведено.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век, Мандраджик е село, числящо се към Демирхисарска кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Мандраджик (Mandradjik) е посочено като селище в Сярска каза с 19 домакинства, като жителите му са 46 мюсюлмани.[4]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Мандраджик, на Ю от Порой 2½ часа до Бутковското езеро. Селянете са земледелци, рибари; някои ловят пиявици и обработват коприна. 45 къщи турски и 15 гюпски.[5]

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише: „стигнахме по добъръ пѫть въ околностьта на селото Мандраджикъ. Посрѣдъ така наречената циганска кула стигнахме въ селото. Пространството на тази кула има квадратна форма и е обработено съ една стѣна, широка до единъ метръ, а висока отъ 2—5 метра. Въ нѣкои мѣста се виждатъ слѣди отъ прозорци, но никакви украшения се не забѣлѣзватъ, нито пъкъ надписи. Хората си разправятъ, че тукъ нѣкога е живѣлъ циганския кралъ.“[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 90 жители, всички турци.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Мандраки. Според преброяването от 1928 година селото е изцяло бежанско с 67 бежански семейства с 278 души.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 223.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 156.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония