Манифест на херцога на Брауншвайг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анонимна карикатура (1792), изобразяваща отношението към манифеста

Манифестът на херцога на Брауншвайг (на немски: Manifest des Herzogs von Braunschweig) е призив към народа на революционна Франция, отправен от командващия обединената австро-пруска армия херцог на Брауншвайг (1735 – 1806) по време на войната на Първата коалиция.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

На 20 април 1792 г. революционна Франция обявява война на Австрия (тогава Хабсбургска монархия). Още на 28 април френската армия нахлува в Австрийска Нидерландия. Загрижена от развитието на революцията, Прусия сключва споразумение с Австрия за борба с революционна Франция и възстановяване на властта на Луи XVI. През лятото съюзниците започват да съсредоточават войските си в Кобленц, на френската граница с архиепископството на Трир.

Съдържание и авторство[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на херцога на Брауншвайг от И. Г. Цизенис (1780)

Малко преди нашествието във Франция, на 25 юли 1792 г., в Кобленц е издаден манифест, подписан от херцога на Брауншвайг, адресиран до френския народ. На 3 август е отпечатан в „Le Moniteur universel“.

В манифеста се посочва, че ако войниците от Националната гвардия се бият срещу войските на двете съюзени монархии, тогава „те ще бъдат наказани като бунтовници, които са се разбунтували срещу своя крал“. Според манифеста членовете на Законодателното събрание, ръководителите на департаменти и другите длъжностни лица „ще носят лична отговорност за всички събития“, те „ще отговарят за всичко със собствените си глави“ и „ще бъдат съдени по военните закони без никаква надежда за помилване“. Манифестът заплашва Париж с военна репресия и пълно унищожение (на френски: une exécution militaire et une subversion totale), ако жителите му нанесат на своя крал и членовете на семейството му „дори и най-малката обида, и най-малкото насилие“ .

Въпросът за авторството на манифеста е спорен. Самият херцог има репутацията на умерен и инициира реформи в духа на просветения абсолютизъм; няма надеждна информация, че той лично е изготвил манифеста. По-вероятно е авторите или вдъхновителите на манифеста да са френски емигранти – роялисти, присъединили се към австро-пруската армия [1]. Според една от версиите авторът е принц Луи V дьо Конде, командирът на емигрантския военен корпус, така наречената „армия на Конде“. Според друга версия това са J. Mallet, Ж.-Ж. Жофроа де Лимон и Ж.-Ж. Пелен (бивш секретар на граф Мирабо) с участието на граф Ферзен.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Манифестът има последици точно противоположни на основните му цели: да принуди населението на Франция да се подчини и да осигури безопасността на краля и кралицата. Той допринася за радикализацията на революцията и в крайна сметка се превръща в повод за въстанието на 10 август 1792 г. и септемврийските кланета. По-късно самият херцог заявява, че е готов да даде живота си, за да оттегли манифеста [2] .

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Егер, 2002, Война. Манифест герцога Брауншвейгского
  2. Cross, 2011, p. 189
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Манифест герцога Брауншвейгского“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.