Манол Сакеларов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Манол Сакеларов
български политик
Роден: 24 юли 1890 г.
Починал: 23 януари 1954 г. (63 г.)

Манол Георгиев Сакеларов е български политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1909 г. завършва Военното училище в София, а през 1915 г. и строително инженерство в Мюнхен. От 1920 г. е член на БКП. Участва в Септемврийското въстание, но е арестуван и впоследствие амнистиран. След това емигрира в СССР, където между 1928 и 1945 г. заема важни постове в химическата промишленост и транспорта.

Завръща се в България. В периода 1946 – 1947 г. е министър на електрификацията, водите и природните богатства, а след това до 1949 е министър на строежите и пътищата.

През 1949 г. е обвинен в антидържавна и антипартийна дейност[1]. През май 1951 г. получава тежка присъда за „съучастничество“ с Трайчо Костов[2]. Умира в Старозагорския затвор на 23 януари 1954 г. Реабилитиран е посмъртно през 1956 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 243, ISBN 954-528-790-X
  2. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 285 – 286.
Трайчо Костов министър на електрификацията, водите и природните богатства (22 ноември 1946 – 11 декември 1947) Кимон Георгиев
няма министър на строежите и пътищата (11 декември 1947 – 13 август 1949) Благой Иванов