Мансийски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мансийски език
ма̄ньси ла̄тыӈ
СтранаРусия
РегионХанти-Мансийски автономен окръг – Югра
Говорещи940 (2010 г.)
ПисменостКирилица
Систематизация по Ethnologue
-Уралски
.-Угро-фински езици
..-Угърски
...→Мансийски
Официално положение
Регулатор
Кодове
ISO 639-2mns
ISO 639-3mns
Мансийски език в Общомедия

Мансийският език (самоназвание: Мāньси лāтыӈ; старо название - вогулски език) е езикът на мансите, живеещи в Ханти-Мансийски автономен окръг и Свердловска област в Русия. Принадлежи към угро-финските езици, като най-близките езици до него са хантийски и унгарски език. Съществуват няколко диалекта, които обаче се различават съществено и са неразбираеми помежду си, а някои от тях вече са изчезнали. Към 2010 г. се говори от 940 души.[1] Повечето манси говорят руски вследствие асимилация.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Първата писменост на езика е създадена през 1932 г., която се базира на латиница. След неуспехите на този азбучен вариант, новата писменост на езика е създадена през 1937 г. като модифициран вариант на кирилицата. Дължината на гласните звукове се изписва с поставяне на макрон върху гласната буква. Подчертаните букви се срещат само в заемки от руски език.

А
/a/
А̄ а̄
/aː/
Б
/b/
В
/◌ʷ/
Г
/ɡ/, /ɣ/
Д
/d/
Е
/ʲe/
Е̄ е̄
/ʲe:/
Ё
/ʲo/
Ё̄ ё̄
/ʲo:/
Ж
/ʒ/
З
/z/
И
/i/
Ӣ
/i:/
Й
/j/
К
/k/
Л
/l/, /ʎ/
М
/m/
Н
/n/, /ɲ/
Ӈ
/ŋ/
О
/o/
О̄
/o:/
П
/p/
Р
/r/
С
/s/
Т
/t/
У
/u/
Ӯ
/uː/
Ф
/f/
Х
/χ/
Ц
/t͡s/
Ч
/t͡ʃʲ/
Ш
/ʃ/
Щ
/ʃʲtʃʲ/
Ъ
/-/
Ы
/ɪ/
Ы̄
/ɪ:/
Ь
/◌ʲ/
Э
/ə~ɤ/
Э̄
/ə~ɤ:/
Ю
/ʲu/
Ю̄
/ʲu:/
Я
/ʲa/
Я̄
/ʲa:/


Граматични особености[редактиране | редактиране на кода]

Мансийският е аглутинативен език. Няма род, определителен член, но има богато склонение на имената: три числа (единствено, двойствено и множествено), шест падежа (именителен, местен, изходен, вносителен, творителен, преместителен). Вместо предлози се използват следлози. Глаголната система е сравнително слабо развита (три лица, три числа, две времена, четири наклонения). Мансийският, както някои други угро-фински езици, различава спреженията при обектно и необектно глаголно действие, т.е. спрежението на глагола е различно в зависимот от това дали в изречението има допълнение.

Използват се представки, за да се конкретизира глаголното действие. Сравни:

  • мансийски: эл- (от-) + мина (вървя) = элмина (отивам си),
  • унгарски: el- (от-) + menni (вървя) = elmenni (отивам си).

Източници[редактиране | редактиране на кода]