Мансийски език

Мансийски език маньси/моаньсь
Страна	Русия
Брой говорещи	3100
Систематизация по Ethnologue
Уралски Мансийски
Официално положение
Официален в	---
Контролиран от	—
Кодове
ISO 639-2	mns

Мансийският език (руско название: вогулски език) е езикът на мансите, живеещи в Ханти-Мансийски автономен окръг и Свердловска област в Русия. Принадлежи към угро-финските езици. Има няколко диалекта, които обаче се различават съществено и са неразбираеми помежду си, а някои от тях вече са изчезнали.

Писменост

Създадена е през 1930-те години като модифициран вариант на кирилицата: А, Б, В, Г, Д, Е, Ё, Ж, З, И, Й, К, Л, М, Н, Ӈ, О, П, Р, С, Т, У, Ф, Х, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ы, Ь, Э, Ю, Я.

Граматични особености

Мансийският е аглутинативен език. Няма род, определителен член, но пък има богато склонение на имената: три числа (единствено, двойствено и множествено), шест падежа (именителен, местен, изходен, вносителен, творителен, преместителен). Вместо предлози се използват следлози. Глаголната система е сравнително слабо развита (три лица, три числа, две времена, четири наклонения). Мансийският както останалите угро-фински езици различава спреженията при преходно и непреходно глаголно действие.

Използват се представки, за да се конкретизира глаголното действие. Сравни:

• мансийски: эл- (от-) + мина (вървя) = элмина (отивам си),
• унгарски: el- (от-) + menni (вървя) = elmenni (отивам си).