Мансийски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мансийски език
маньси/моаньсь
Страна Русия
Брой говорещи 940 (2010 г.)
Систематизация по Ethnologue
-Уралски
.→Мансийски
Контролиран от
ISO 639-2 mns

Мансийският език (самоназвание: Мāньси лāтыӈ; старо название - вогулски език) е езикът на мансите, живеещи в Ханти-Мансийски автономен окръг и Свердловска област в Русия. Принадлежи към угро-финските езици. Има няколко диалекта, които обаче се различават съществено и са неразбираеми помежду си, а някои от тях вече са изчезнали. Към 2010 г. се говори от 940 души.[1] Повечето манси говорят руски вследствие асимилация.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Писмеността на езика е създадена през 1937 г. като модифициран вариант на кирилицата: А, Б, В, Г, Д, Е, Ё, Ж, З, И, Й, К, Л, М, Н, Ӈ, О, П, Р, С, Т, У, Ф, Х, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ы, Ь, Э, Ю, Я.

Граматични особености[редактиране | редактиране на кода]

Мансийският е аглутинативен език. Няма род, определителен член, но има богато склонение на имената: три числа (единствено, двойствено и множествено), шест падежа (именителен, местен, изходен, вносителен, творителен, преместителен). Вместо предлози се използват следлози. Глаголната система е сравнително слабо развита (три лица, три числа, две времена, четири наклонения). Мансийският както останалите угро-фински езици различава спреженията при преходно и непреходно глаголно действие.

Използват се представки, за да се конкретизира глаголното действие. Сравни:

  • мансийски: эл- (от-) + мина (вървя) = элмина (отивам си),
  • унгарски: el- (от-) + menni (вървя) = elmenni (отивам си).

Източници[редактиране | редактиране на кода]