Мануел Рохас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мануел Рохас
Manuel Rojas
Мануел Рохас, 1957 г.
Мануел Рохас, 1957 г.
Псевдоним Педро Норте
Роден 8 януари 1896 г.
Починал 11 март 1973 г. (77 г.)
Професия писател, журналист, поет
Националност Флаг на Чили Чили
Активен период 1921 – 1973
Жанр съвременен роман, пътепис, поезия
Награди Национална награда за литература (1957)

Повлиян от
Съпруга Мария Баеза (1928-1936)
Валери Едуардс (1941-?)
Джулиан Кларк (1962-1973)
Деца Мария, Паз, Патрисио
Подпис Rojas, Manuel; firma.jpg
Уебсайт www.manuelrojas.cl
Мануел Рохас в Общомедия

Мануел Рохас (на испански: Manuel Rojas) е чилийски журналист, поет и писател на произведения в жанра съвременен роман и пътепис.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мануел Рохас Сеплуведа е роден на 8 януари 1896 г. в Буенос Айрес, Аржентина. През 1899 г. семейството му се завръща в Сантяго, но през 1903 г., след смъртта на баща му, майка му се завръща отново в Буенос Айрес. Там посещава училище до единайсетгодишна възраст. През 1908 г. се преместват в Росарио, а през 1910 г. в Мендоса. През 1912 г. решава да се върне сам в Чили. Минава през труден период като работи на най-различни временни места – бояджия, помощник-електротехник, селскостопански работник, хамалин, работник на Трансандската железопътна линия, нощен пазач, типограф, и актьор в малки пътуващи трупи.

Започва да си сътрудничи с анархистите и пише за техните издания „Протест“ в Буенос Айрес и „Битката“ в Сантяго. Арестуван е през 1913 г. по време на репресиите. През 1917 г. дебютира със сонета „El gusano“ в списанието на анархистите „Los Die“. Първата му стихосбирка „Poéticas“ е публикувана в Мендоса през 1921 г., първият му сборник с разкази „Hombres del Sur“ през 1926 г.

През 1928 г. започва работа като библиотекар на Националната библиотека на Чили и прави преводи за различни издатели. Същата година се жени за учителката и поетеса Мария Баеза, с която имат три деца – Мария, Паз и Патрисио. Тя умира през 1936 г.

Първият му роман „Лодки в залива“ е издаден през 1932 г. През 1936 г. поема ръководството на печатницата на Чилийския университет. През 1941 г. се жени за Валери Едуардс.

През 1951 г. е издаден литературния му шедьовър „Син на крадец“. Историята е за юношата Аницето Хевия, който е син на крадец. Той носи клеймото на бащиния си порок и се бори да запази човешкото си достойнство и да постигне обикновено човешко щастие. През 2002 г. романът е екранизиран във филма „Крадецът и съпругата му“ с участието на Ампаро Ногуера, Рамон Лао и Серхио Ернадес. Чрез този роман къса с чилийския литературен стил „креолизъм“ и въвежда теми с общочовешки перспективи.

През 1952 г. пътува за първи път до Куба и след това става преподавател по журналистика в Чилийския университет. През 1957 г. е удостоен с Националната награда за литература на Чили за творчеството си.

През 1962 г. пътува до Мексико, където живее една година, в Сиудад Хуарес се жени с третата си съпруга Джулиан Кларк, и пише „Преминаване през Мексико за един ден“. Четири години по-късно той обикаля Европа, посещава Испания, Португалия, Франция, Русия и Англия. През 1966 г. той заминава за Куба, първоначално като чилийски делегат на на „Триконтиентната конференция“ заедно със Салвадор Алиенде, а след това участва в журито на литературния конкурс „Casa de las Américas“. От Куба той пътува до Европа и посещава Испания, Португалия, Италия, Франция, Англия, Чехословакия и Русия и се връща в Чили през САЩ. През 1969 г. е поканен в Израел, а през същата година публикува своите впечатления от тази страна в книгата „Пътуване до страната на пророците“. Пътува до Гърция и Испания.

По-късно става професор в Чилийския университет и изнася лекции по американска литература в него и в Съединените щати. Последният му роман „La oscura vida radiante“ е публикуван в Аржентина през 1971 г., а в Чили през 1982 г. поради забраната му от диктатурата на Пиночет.

Мануел Рохас умира на 11 март 1973 г. в Сантяго, Чили.

На него е именувана учредената през 2012 г. годишната „Иберо-американска литературна награда“ присъждана от международно жури.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи и новели

  • Lanchas en la bahía (1932)
    Лодки в залива, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1977), прев. Тодор Ценков
  • La ciudad de los Césares (1936)
  • Punta de rieles (1960)
  • Sombras contra el muro (1964)
  • La oscura vida radiante (1971)

Серия „Аницето Хевия“ (Aniceto Hevia)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hijo de ladrón (1951)
    Син на крадец, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Венцеслав Николов
  2. Mejor que el vino (1958)
  3. Sombras contra el muro (1964)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Hombres del Sur (1926)
  • El Delincuente (1929)
  • El Bonete Maulino (1943)
  • Imágenes de infancia (1955)
  • El vaso de leche (1927)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Poéticas (1921)
  • Tonada del transeúnte (1927)
  • Travesía (1934)
  • Desecha rosa (1954)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Población esperanza (1958) – с Исидора Агуар

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • De la poesía a la revolución (1938)
  • José Joaquin Vallejo (1942)
  • Chile:cinco navegantes y un astrónomo (1956)
  • Los costumbristas chilenos (1957)
  • El árbol siempre verde (1960)
  • Antología autobiográfica (1962)
  • Esencias del pais chileno (1963)
  • Historia Breve de la literatura chilena (1964)
  • Manual de literatura chilena (1964)
  • Pasé por México un dia (1965)
  • Viaje al país de los profetas (1969)
  • Justo Arteaga Alemparte (1974)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2002 Un ladrón y su mujer – по „Hijo de ladrón“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]