Мануил Кантакузин (деспот на Морея)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мануил Кантакузин
деспот на Морея
Управление1354–1380
Лични данни
Роден
1326
Починал
10 април 1380
Мистра, Морея
Пълно имеМануил Палеолог Асен Кантакузин
Семейство
Династия Палеолози
БащаЙоан Кантакузин
МайкаИрина Асенина
БраковеМария Анна Оливер
Зампея дьо Лузинян

Мануил Кантакузин (на старогръцки: Μανουήλ Καντακουζηνός, Manuel Kantakuzenos, с пълно име: Manuel Palaiologos (Asanes) Kantakuzenos, * ок. 1326, † 10 април 1380 в Мистра) е византийски деспот на Морея от 25 октомври 1349 [1] до 1380 г.

Мануил Кантакузин е вторият син на император Йоан Кантакузин и Ирина Асенина, внучка на българския цар Иван Асен III. [2]. Чрез тази линия той е свързан с българската царска династия Асеневци. По-големият му брат е Матей Кантакузин.

От 1343 до 1347 г. Мануил Кантакузин е губернатор на Берхоя и през 1348/1349 г. е начело на епархията на Константинопол. През май 1347 г. баща му го назначава за деспот на Морея. Той е първият от поредица деспоти с доживотна служба. През 1349 г. Мануил Кантакузин отива в своята провинция, която оттогава е автономно деспотство.

Когато баща му Йоан Кантакузин през декември 1354 г. е принуден от зет си Йоан V Палеолог да се откаже от трона, Мануил успява да се задържи на власт. [3] През 1355 г. той е признат от новото управление на империята като деспот на Морея.

Мануил има мирни връзки с неговите латински съседи в Ахейското княжество. Съюзява се с тях против грабежните походи на османския султан Мурад I, който през 1360-те години нахлува често в Морея.

Мануил помага на заселването на албанци в обезлюдената провинция, които са търсени като земеделци и наемни войници. Столицата Мистра става по това време религиозен център на византийската култура, построяват се множество църкви и се основават манастири. Мануил разширява деспотския палат в Мистра.

Мануил Кантакузин умира на 10 април 1380 г. и е погребан в Мистра в църквата Агия София, северно от деспотския палат.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Мануил Кантакузин е женен от 1342 до 1347 г. за Мария Анна Оливер, дъщеря на сръбския деспот Йован Оливер.

След 26 февруари 1349 г. той се жени за Зампея дьо Лузинян, наричана и Изабел или Мария (ок. 1333–1382/1387), дъщеря на арменския крал на Киликия, Гвидо дьо Лузинян (Константин IV).[4] Той няма мъжки потомци и затова след смъртта му през 1380 г. е наследен от неговия по-голям брат, бившия съимператор на баща му, Матей Кантакузин като деспот на Морея.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Miroslav Marek: genealogy.euweb.cz, Royal genealogy index page, Kantakuzenos family
  2. Miroslav Marek: genealogy.euweb.cz, Royal genealogy index page, The house of Aseniden
  3. Fine, John V A, jr: The Early Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, Michigan 1994 S. 328.
  4. Donald M. Nicol, The Byzantine family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100-1460: a genealogical and prosopographical study (Washington, DC: Dumbarton Oaks, 1968),p. 122

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • F. Babinger: Mehmed der Eroberer. Weltenstürmer einer Zeitenwende. Piper, München 1987, S. 130, S. 168.
  • A. Thiele: Erzählende genealogische Stammtafeln zur europäischen Geschichte. Band III: Europäische Kaiser-, Königs- und Fürstenhäuser, Ergänzungsband. Fischer, Frankfurt am Main 1994, Tafel 214.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]