Мануил Комнин (брат на Алексий I Комнин)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мануил Комнин.
| Мануил Комнин Μανουήλ Κομνηνός | |
| византийски военачалник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Комнини |
| Баща | Йоан Комнин |
| Майка | Анна Даласина |
| Братя/сестри | Адриан Комнин Алексий I Комнин Исак Комнин Никифор Комнин Теодора Комнина Мария Комнина Евдокия Комнина |
Мануил Комнин е византийски пълководец, по-голям брат на византийския император Алексий I Комнин.
Мануил Комнин е най-големият от петимата синове на великия доместик Йоан Комнин и Анна Даласина. В Алексиада се споменава, че Мануил Комнин е първородното дете на двойката. Той получил титлата куропалат и бил обявен за дука на целия Изток от император Роман IV Диоген. Също така притежавал титлите протостратор, протопроедър и стратег автократор. По време на една военна кампания срещу селджукските турци в Мала Азия през 1070 г. войските на Мануил били разбити при Севастея, а той самият бил пленен от селджукски отряд заедно с двамата си зетьове Михаил Таронит и Никифор Мелисин.[1] Тримата били освободени, след като Мануил успял да убеди главатаря на турците Хризоскул да премине на страната на ромеите.[1][2]
Мануил Комнин умира в битка срещу селджуките около 1071 г. В поменика на роднините на императрица Ирина, поместен в литургичния типик на манастира Христос Филантроп, 17 април е посочен като дата, на която се почита паметта на Мануил, брата на императора.[3] В поменика на манастира Пантократор той е почетен като покоен чичо на император Йоан I Комнин.[3]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Мануил Комнин е бил женен за неизвестна по име жена, от която е имал поне една дъщеря, за която в Алексиада се споменава, че била омъжена по инициатива на баба ѝ Анна за внук на император Никифор III Вотаниат.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Вриений кн. I, т. 11.
- ↑ Nikolia 2003, Chapter 2.
- ↑ а б Kouroupou & Vannier 2005, с. 60
- ↑ Комнина 1965, кн. II, 5.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Вриений, Никифор. Исторические записки (976 – 1087). Книга I. Восточная Литература. www.vostlit.info. Посетен на 30 май 2018 г. (на руски)
- Комнина, Анна. Алексиада. Москва, Издательство „Наука“, Главная редакция восточной литературы, 1965.
- Gautier, Paul. L'obituaire du typikon du Pantokrator. Revue des études byzantines. Т. 27. 1969. DOI:10.3406/rebyz.1969.1423. p. 235 – 262. (на френски)
- Gautier, Paul. Le typikon du Christ Sauveur Pantocrator. Revue des études byzantines. Т. 32. 1974. DOI:10.3406/rebyz.1974.1481. p. 1 – 145. (на френски)
- Kouroupou, Matoula, Vannier, Jean-François. Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). Revue des études byzantines. Т. 63. 2005. DOI:10.3406/rebyz.2005.2305. p. 41 – 69. (на френски)
- Cawley, Charles. BYZANTIUM 1057 – 1204 // Byzantine Nobility. Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 17 май 2018.
- Nikolia, Dimitra. Nikephoros Melissenos. Athens, Foundation of the Hellenic World, 17 октомври 2003. Посетен на 16 февруари 2012. (на английски)
