Мануил I Велики Комнин
| Мануил I Велики Комнин | |
| император на Трапезунд | |
 | |
| Роден |
1218 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Алексий I Велики Комнин |
| Майка | Теодора Аксухина |
| Братя/сестри | Йоан I Комнин Аксух |
| Съпруга | Русудан Багратиони Ирина Сирикина |
| Деца | Теодора Велика Комнина Йоан II Велики Комнин Андроник II Велики Комнин Георги I Велики Комнин |
| Мануил I Велики Комнин в Общомедия | |
Мануил I Велики Комнин (на гръцки: Μανουήλ Κομνηνός[a] починал през март 1263 г.) е император на Трапезунд от 1238 г. до смъртта си. Той е син на император Алексий I и съпругата му Теодора Аксухина. По времето, когато Мануил царува, Трапезундската империя се е състояла от териториална ивица, простираща се по южното крайбрежие на Черно море. Въпреки че Михаил Панарет, трапезундски летописец от XIV век, нарича Мануил „най-великия пълководец и най-щастливия“ и заявява, че той управлявал „добродетелно в очите на Бога“, единственото документирано в хрониката му събитие за царуването на Мануил е катастрофален пожар, поразил град Трапезунд през януари 1253 г. Основните събития от неговото царуване са известни от външни източници, най-важното от които е възстановяването на Синоп през 1254 г., който е бил превзет от Румския султанат четиридесет години по-рано.
Мануил и монголите
[редактиране | редактиране на кода]През 1243 г. е регистрирана трапезундска армия, която заедно с отряд от Никейската империя помага на селджукските турци срещу монголите от Персия в битката при Кьос Даг.[2] Въпреки това селджукските сили са разбити и както селджуците, така и техните съюзници трябвало да уредят собственото си подчинение на победоносните монголи. Мануил посещава лично двора на великия хан Гююк още през 1246 г.; това е важен акт, както отбелязва Рустам Шукуров, защото личното посещение на васален владетел в лагера на хана се е считало за задължителна церемония; то е въвеждало тези лица в „семейството“ на великия хан. „Селджукска Анатолия е била под строг монголски контрол“, пише Шукуров. „Всяка сериозна промяна в социалния и политическия живот (включително назначения на ключови длъжности) изисква одобрение и санкция от монголите, което е въплътено, по-специално, в ярлигите.“[3]
На 24 юни 1254 г Мануил превзел отново Синоп и назначил Гадра за архонт на черноморското пристанище.[4] Според Куршанскис Мануил получил ярлиг преди тази атака, въпреки че това действие може да е противоречало на практиката на трапезундските императори.[4] За годините, през които Мануил владее това пристанище, селджуките са ограничени в хинтерланда, което отново направило Трапезунд най-голямата морска сила в Черноморския регион.
Шукуров спори с Куршканскис, че Мануил е получил ярлиг от илханитските монголи, за да си върне Синоп, и допълнително твърди, че това е било направено, за да се злепостави Златната орда, която е била господар на селджукските турци; управител на Синоп по времето, когато Мануил превзема пристанището, е бил Раис ал-бахр Шуджа ал-Дин Абд ал-Рахман – главнокомандващ на селджукския флот, който през 1253 г. е участвал в селджукското посолство при Бату хан, владетел на Златната орда, където получава ярлига на Бату, който го удостоява с длъжността на наиб.[5] Няколко години по-късно, през октомври 1256 г., един от тримата братя, наследили Селджукския султанат, Кайкавус II, е победен от Байджу и бяга в Никейската империя, премествайки Анатолия от сферата, здраво контролирана от Златната орда, в Илханата.[6]
Мануил Велики Комнин умира през март 1263 г., след като „препоръчва и избира“ – по думите на Панарет – най-големия си син Андроник за свой наследник.
Посолство при френския крал Луи IX
[редактиране | редактиране на кода]През 1253 г. Мануил изпраща пратеници до френския крал Луи IX, който по това време се намира в Сидон след поражението си в битката при Фарискур, с желание да се ожени за дъщеря от френския кралски дом.[7] „Кралят не разполагал с френски принцеси при себе си по време на кръстоносния поход“, пише Уилям Милър, „но препоръчал на Мануил да сключи брачен съюз с Латинската империя в Константинопол, на която помощта на „толкова велик и богат човек“ би била полезна срещу Ватаций, гръцкия император на Никея.“[8] Жан дьо Жоанвил свидетелства за богатството на Мануил, заявявайки, че той е изпратил на Луи „подарък от различни бижута, а също и, наред с други неща, няколко лъка, изработени от дрян. Прорезите за стрелите са били завинтени в лъковете и когато тези стрели са били разхлабени, е можело да се види, че са много остри и добре изработени.“[9]
Въпреки че Милър не успява да предложи причина за предложенията на Мануил към крал Луи, двама по-нови автори са го правят. Куршанскис посочва, че времето на посолството би имало смисъл, ако първата съпруга на Мануил, трапезундската благородничка Анна Ксилалое, е била починала преди тази година, и смята, че брачният съюз с френския крал е желателен; и след като Луи изпраща съжаленията си, Мануил се жени за Ирена Сирикина. Ако това е вярно, то предоставя така необходимата опорна точка в хронологията на живота на Мануил.[10] Другата възможна причина е предложена от Рустам Шукуров: добре известно е, че монголските повелители на Мануил са били благосклонни към християнството и може би Мануил е бил насърчен от тази благосклонност да потърси връзка с „безспорния глава на кръстоносното движение и неуморен воин срещу исляма“.[11]
Монетите на Мануил
[редактиране | редактиране на кода]Управлението на Мануил е забележително с това, че е той е първият император на Трапезунд, който емитира голям брой монети. Това е важно по две причини: първата е, че емитирането на монети от благороден метал, като сребро или злато, обикновено се счита за демонстрация на суверенитет от страна на владетеля; втората е, че обемът на монетите, емитирани от владетеля, често се използва като индикатор за икономическа активност. Въпреки че някои медни скифати са идентифицирани като произхождащи от монетния двор на Андроник I Гидон[12], според Ото Ретовски над 200 вида сребърни аспери – характерната монета на империята – са били отсечени по това време, повече от всеки друг владетел на Трапезунд, в допълнение към други сребърни и бронзови монети. Далеч на второ място е Йоан II, който е емитирал около 138 вида аспери по време на своето управление.[13] Трапецовидните монети са били широко разпространени извън империята, особено в Грузия. Монетите на Манул I стават толкова разпространени там, че името му се превръща в обща дума за пари в грузинския език; kirmaneoul произлиза от "kuros' Manuel" или "Caesar Manuel".[14]
Причината за този внезапен бум в обема на монетите не е ясно известна. Със сигурност не всички те са дошли от монетарницата на Мануил. Както Врот, така и Ретовски идентифицират редица монети, отсечени като имитации в Грузия, за да задоволят търсенето там.[15] Мишел Куршанскис предполага, че някои от тези видове са били сечени по време на управлението на наследниците на Мануил – Андроник и Георги – защото техните монголски господари са им забранили да секат сребърни монети на свои имена.[16] Въпреки това, това оставя по-голямата част от монетите с името на Мануил върху тях, които били отсечени по време на неговото управление.
Някои автори отдават този голям брой аспери на промяна в маршрута на Пътя на коприната по време на управлението на Мануил. Разрушаването на Багдад от Хулагу хан през 1258 г. възражда търговския път, минаващ на север от Армения и долината на горния Ефрат до Ерзерум и след това през прохода Зигана до Трапезунд, вместо до Средиземно море.[17] Антъни Брайър обаче посочва, че обемът на търговията, извършвана по този маршрут, е бил незначителен, а данъците и митата, събирани от стоките, преминаващи през Трапезунд (известни като комеркион), са били най-много 30% от общите приходи на империята в натоварена година, а по-често 6%.[18] Друг автор посочва, че сребърните мини в района на Гюмюшхане са били в границите на Трапезундската империя през XIII век и са могли да осигурят суровината за тези монети;[19] но по-нататъшни изследвания показват, че тези сребърни мини не са били интензивно експлоатирани преди XVIII век.[20] Куршанскис предполага, че тези монети представляват данъка, събиран от доминиращите монголи в Персия, въпреки че това не обяснява грижата, полагана при отсичането на всички тези монети: по-голямата част от този данък, след доставката му на монголските повелители, е бил претопена и използвана за производството на други монети или бижута.[21]
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]Мануил възстановява манастира „Света София“ в Трапезунд между 1250 и 1260 г. Ийстмънд описва църквата на Мануил като „най-добрия оцелял византийски имперски паметник от своя период“. Когато Михаил VIII Палеолог си връща Константинопол от Латинската империя през 1261 г., той безуспешно настоява Мануил да се откаже от претенциите си върху титлата „император и автократ на ромеите“, тази, която обикновено се използва от византийските императори.
Семейство и наследяване
[редактиране | редактиране на кода]Мануил е вторият син на Алексий I, първият император на Трапезунд; по-големият му брат, Йоан I Аксух, е негов предшественик като император. По време на обсадата на Синоп един от източниците посочва, че Алексий е „отгледал синове в Трапезунд, които са способни да управляват“, така че е вероятно Мануил да е роден преди 1214 г.
Мануил имал деца от три различни жени; четири от децата му царували след него. По-стари учени, като Милър и Финли, предполагат, че и трите жени са негови съпруги, но Мишел Куршанскис по-скоро твърди, че само две от тях са били негови съпруги и че Русудан от Грузия е била просто негова любовница.
От първата си съпруга, Анна Ксилалоя, благородница от Трапезунт, Мануил е имал един син:
- Андроник II, който наследява го наследява като император.
От Русудан от Грузия Мануил има една дъщеря:
От Ирина Сирикина, последната му съпруга и друга благородничка от трапезунтски род, Мануил има четири известни деца:
- Георги, по-късно император
- дъщеря, омъжена за грузинския крал Деметре II. [22][b]
- дъщеря[22]
- Йоан II, по-късно император
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Williams 2007, с. 175.
- ↑ Shukurov 2005, с. 120f.
- ↑ Shukurov 2005, с. 122.
- ↑ а б Nystazooulou 1964, с. 241-9; Shukurov 2005, с. 121.
- ↑ Shukurov 2005, с. 116, 122.
- ↑ Shukurov 2005, с. 117.
- ↑ Finlay 1851, с. 393 – 394.
- ↑ Miller 1969, с. 25.
- ↑ Joinville, translated by Margaret Shaw, Joinville and Villehardouin: Chronicles of the Crusades 1963, с. 313
- ↑ Kuršanskis 1975, с. 198f.
- ↑ Shukurov 2005, с. 123.
- ↑ Metcalf & Roper 1975, с. 237-9.
- ↑ Retowski 1974, с. 72 – 107.
- ↑ Wroth 1911, с. lxxviii.
- ↑ Retowski 1974, с. 22f, 66-68; Wroth 1911, с. 254-256.
- ↑ Kuršanskis 1988, с. 121.
- ↑ Miller 2005, с. 26.
- ↑ Bryer1978 , с. 371 and note.
- ↑ Winfield 1962, с. 171f.
- ↑ Bryer 1982, с. 138 – 143.
- ↑ Kuršanskis 1977, с. 105.
- ↑ а б Kuršanskis 1975, с. 200, където цитира Летописи на епископ Стефан
- ↑ Bryer 973, с. 345.
Цитирана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Михаил Панарет(ос) от Трапезунд: Относно императорите на Трапезунд, Великите Комнини: как, кога и колко дълго е царувал всеки от тях. Ч. 1. 1204 - 1349 (Трапезундска хроника, превел от средногръцки Манол Глишев). – Българска Наука, 28, 49 - 54, 1 юни 2010, https://www.nauka.bg/2010/28/Mihail-Panaret-ot-Trapezund-2010.pdf
- Bryer (1973). The fate of George Komnenos, ruler of Trebizond (1266-1280). – Byzantinische Zeitschrift (66, 2), 332-350, doi:10.1515/bz-1973-0205
- Bryer, A. A. M. (1978). The Estates of the Empire of Trebizond. – Archeion Pontou, 35
- Bryer, A.A.M. (1982). The Question of Byzantine Mines in the Pontos: Chalybian Iron, Chaldian Silver, Koloneian, Alum and the Mummy of Cheriana. – Anatolian Studies, 32, JSTOR 3642677, https://www.jstor.org/stable/3642677
- Finlay, George (1851). The History of Greece and the Empire of Trebizond, (1204–1461). Edinburgh: William Blackwood, https://archive.org/details/historyofgreecef00finl/mode/1up
- Joinville and Villehardouin: Chronicles of the Crusades (translated by Margaret Shaw). London: Penguin, 1963
- Kuršanskis, Michel (1975). L'usurpation de Théodora Grande Comnène. – Revue des études byzantines, 33, 187 – 210, doi:https://doi.org/10.3406/rebyz.1975.2030, ISSN 0771-3444, http://.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1975_num_33_1_2030
- Kuršanskis (1977). Monnaies divisionnaires en argent de l'Empire de Trébizonde. – Revue numismatique, 6th series, 19, http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/numi_0484-8942_1977_num_6_19_1765
- Kuršanskis, Michel (1988). L'empire de Trébizonde et les Turcs au 13e siècle. – Revue des études byzantines, 109 – 124, ISSN 0771-3444, http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1988_num_46_1_2223
- Metcalf, D.M.; Roper, I.T. (1975). A Hoard of Copper Trachea of Andronicus I of Trebizond (1222-1235). – Spink Numismatic Circular, 83, 237-238
- Miller, William (1969) [1926]. Trebizond: The last Greek Empire of the Byzantine Era: 1204–1461. Chicago: Argonauts
- Nystazooulou, Maria (1964). La dernière reconquête de Sinope par les Grecs de Trébizonde (1254-1265)". – Revue des études byzantines, 22, 241 – 249, ISSN 0771-3444, http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1964_num_22_1_1329
- Retowski, Otto (1974) [1911]. Die Münzen der Komnenen von Trapezunt (2 Aufl.). Braunschweig: Klinkhardt & Biermann
- Shukurov, Rustam (2005). Trebizond and the Seljuks (1204-1299). – Mésogeios. Revue trimestrielle d'études méditerranéennes, 25-26, Special edition “The Saljuqs”, ed. by G. Leiser. Paris, 73–138, https://www.academia.edu/230486/Trebizond_and_the_Seljuks_1204_1299_Mésogeios_Revue_trimestrielle_détudes_méditerranéennes_Special_edition_The_Saljuqs_Ed_G_Leiser_Т_25_26_Paris_2005_P_73_138_
- Williams, Kelsey Jackson (2006). A Genealogy of the Grand Komnenoi of Trebizond. – Foundations, 2(3). St Andrews Research Repository, 1/2007, 171 - 189, ISSN 1479-5078, https://research-repository.st-andrews.ac.uk/bitstream/handle/10023/8570/Jackson_Williams_Grand_Komnenoi.pdf?sequence=1&isAllowed=y
- Winter, C. (1950). Beiträge zur Namenforschung, Volumes 1-3. the University of California, OCLC 636671800
- Winfield, David (1962). A Note on the South-Eastern Borders of the Empire of Trebizond in the Thirteenth Century. – Anatolian Studies, 12, 163–72, doi:10.2307/3642522, https://www.jstor.org/stable/3642522
- Wroth, Warwick William (1911). Catalogue of the coins of the Vandals, Ostrogoths and Lombards, and of the empires of Thessalonica, Nicaea and Trebizond in the British museum. London: British Museum, Department of Coins and Medals, https://archive.org/details/catalogueofcoins00britrich/page/n4/mode/1up
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Латински и френски документи за Трапезундската империя са достъпни на https://web.archive.org/web/20070926234941/http://www.ancientworlds.net/aw/Post/971835
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Manuel I of Trebizond в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| Йоан I Комнин Аксух | → | император на Трапезунд (1238 – 1263) | → | Андроник II Велики Комнин |