Маньов дол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тракийски култов комплекс.
Маньов гьол
Местоположение
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
42.5069° с. ш. 24.5224° и. д.
Маньов гьол
Местоположение в България Област Пловдив
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Археология
Вид Храм
Период V век пр.н.е.
Епоха Желязна епоха

Могилата при Маньов дол покрива тракийска гробница, западно от известния паметник Четиньова могила край село Старосел, (Община Хисаря). Структурата е изоставена и е в много тежко състояние.

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Обектът е открит и проучен при нерагламентирани археологически разкопки през 1999 година от д-р Костадин Кисьов и д-р Митко Маджаров. В разрешението на Кисьов неправилно е посочено, че могилата се намира в землището на село Мътеница, което се намира на изток от землището на Старосел. Още по притеснителен е фактът, че разрешението е за теренно проучване. Екипът на доц. Георги Китов от ТЕМП разкрива множество безразборни изкопи осъществени от екипа на Кисьов, както по повърхността на могилата край Маньов дол, така и при Четиньова могила. Проучването на Кисьов е представено като археологическо проучване в землището на село Мътеница на XL Национална Археологическа конференция, но не са публикувани в годишния отчет „Археологически разкопки през 1999 – 2000 г.“ на БАН. Изкопните работи осъществени от Кисьов и Маджаров са окачествени от Дияна Димитрова от екипа на доц. Георги Китов като „записани на сметката“ на иманярска група".[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Могилният насип е издигнат върху ниско скалисто възвишение. Той е с височина близо 5 m и диаметър 44 m и е разположен в югоизточната периферия на могилния насип и едва на 1 m от повърхността.

Градежът се състои от преддверие и кръгла камера. Според Кисьов и Маджаров преддверието има правоъгълен план с размери 3 х 2 m и 10 х 2, 40 m. То е било изградено в шест хоризонтални реда, скрепени с железни скоби и олово. Входовете на преддверието и гробната камера са фланкирани от четири колони със скосени профили на лицевата страна. Самият вход на преддверието е бил затворен с каменна еднокрила врата. Кръглата камера в Маньов дол е с диаметър 4 m и височина 2,40 m.

Паметникът е ограбен и при археологическото проучване не са открити следи от погребение. Подобно на храма в Четиньова могила входът тук е бил „обредно запечатан с два големи каменни блока“.[2]

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Храмът в Маньов дол се датира най-общо за ІV–ІІІ век пр. Хр. Той е синхронен с останалите обекти в землището на село Старосел.

Интерпретации[редактиране | редактиране на кода]

Според археолозите доц. Иван Христов и доц. Георги Китов районът около Старосел с много голяма сигурност е представлявал огромен религиозен комплекс в древността. Христов поддържа хипотезата, че Маньов дол, заедно с останалите описани частично проучени археологически обекти при Четиньова могила, Рошавата могила, Маньов дол, Елешнишка могила (Недкова могила), Вълчия зъб повтарят очертанията на съзвездието Голямата мечка. Предполага, че в древността към светилищата и храмовете край Старосел са се стичали хиляди поклонници, които са извървявали т.нар. „свещен път“, маркиран чрез храмовете по линията, по която са подредени звездите в Голямата мечка. Маньов дол е най-западно разположената култова постройка по т.нар. „свещен път“ – водещ поклонниците до храмовете, мегалитните светилища и резиденцията на връх Кози грамади в полите на Стара планина.

Откривайки обекта на връх Кози грамади, само на 20 km от Маньов дол, д-р Иван Христов предполага, че тези обекти са свързани с одриския владетел Амадок II.[3][4]

Състояние на археологическия обект към лятото на 2015 година

Консервация и експониране[редактиране | редактиране на кода]

Още през 2002 година, инж. Любомир Цонев отбелязва, че състоянието на обекта при Маньов дол е много лошо, а през 2005 г. българската археположка Диана Димитрова определя състоянието на обекта като плачевно.[5]

През пролетта на 2013 година, Община Хисаря, която по съвместителство стопанисва всички археологически обекти собственост на държавата в землищата на селата Старосел, Паничери, Старо Железаре и Мътеница алармира Министерство на културата, като представител на държавата, която е техен изключителен собственик, че състоянието на обектите е много лошо, поради липса на действия по отношение на пълното им разкриване, опазване, реставриране и развитието им като туристически обекти. Според кметът на Община Хисаря, инж. Пенка Ганева, обектите са изоставени от техния собственик – държавата и е цяло чудо, че не са рухнали, след продължителните дъждове през пролетта на 2015 година. Тя информира, че многократно се е обръщала към Министерството на културата, като ведомство, което трябва да предприеме мерки.[6]

Според доц. Иван Христов въпреки понесените големи разрушения в миналото, храмът подлежи на реставрация, предвид наличието на по-голяма част от блоковете на преддверието и купола.

Към лятото на 2016 година състоянието на обекта е тежко. Той е изоставен без всякаква консервация от петнадесет години под открито небе и уязвим на атмосферните влияния.[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Димитрова, Д. „Недкова могила“ – МИФ 9 Тракия и околния свят; УИ НБУ, София 2005 г.
  2. ↑ Кисьов, К. Тракийски могилен некропол край Старосел, Община Хисаря. – Годишник на Археологически музей – Пловдив, Х, 2001, стр. 20 – 28
  3. ↑ Ив. Христов. Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на одриското царство края на V – средата на ІV в. пр. Хр. София, 2010
  4. ↑ г. Китов. Тракийски култов комплекс в Старосел. Библиотека културно-историческо наследство. Варна, 2002 г.
  5. ↑ Още инфо – „Българският Индиана Джоунс и трите градинарки“, автор Любомир Цонев, публикация от 5 юли 2004
  6. ↑ marica.bg – „Рухват тракийските храмове край Старосел. Министерството на културата изостави големите открития на д-р Георги Китов, които прославиха България“ Автор: Цветана ГЕОРГИЕВА, публикация от 27 юни 2013 г.
  7. ↑ www.bitelevision.com – „Зрител на Би Ай Ти сигнализира за лошото състояние на подмогилни съоръжения в района на Старосел“, автор Моника Панчева, публикация от 23 август 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Маньов дол.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Маньов_дол&oldid=10094795“.