Маньо Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маньо Стоянов
български историк
Роден
Починал
5 ноември 1986 г. (83 г.)
Научна дейност
Област История, библиография
Образование Пловдивска духовна семинария
Бернски университет
Работил в Пловдивска духовна семинария
Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив
Народна библиотека „Кирил и Методий“ в София

Маньо Стоянов Манев е български историк и книговед, изследовател на Българското възраждане.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 май 1903 г. Завършва Пловдивската духовна семинария (1925), богословие (с докторат) в Берн (1930) и философия (с докторат) във Фрибур (1931). Работи като учител в Пловдивската семинария (1932-1937) и след 1945 г. – като уредник в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив (1945-1948) и Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София (1948-1973). В последната завежда Отдела за ръкописни и старопечатни книги. Научната му работа е съсредоточена върху българската книжнина от XVII-XIX век, българо-гръцките културни връзки, историята на Българското възраждане и на град Пловдив. Умира на 5 ноември 1986 г.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Българска възрожденска книжнина: аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания (1806-1878). 1957-1959.,Том 1, Том 2
  • Начало на протестантката пропаганда в България. – Известия на Института за история, 14-15. 1964.
  • Пътят към свободата: Исторически разкази за Пловдив през Възраждането. 1968.
  • Когато Пловдив беше столица: Очерци за Източна Румелия. 1973.
  • Украса на славянските ръкописи в България. 1973.
  • [1] Стари гръцки книги в България. 1978.
  • Букви и книги: Студии по история на българската писменост. 1978.
  • Тодор Пирдопски. Книжовник-илюстратор. 1984.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Българска книга: енциклопедия (ред. Т. Янакиева, М. Капитанова). С., 2004, 418-419.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]