Мара Белчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мара Белчева
българска поетеса
Mara Belcheva.jpg
Родена
Починала
16 март 1937 г. (68 г.)

Националност Flag of the Ottoman Empire.svg Османска империя (1868 – 1879)
Flag of Bulgaria.svg България (1879 – 1937)
Литература
Жанрове поезия
Дебютни творби 1907
Семейство
Съпруг Христо Белчев
Партньор Пенчо Славейков
Мара Белчева в Общомедия

Мара Иванова Белчева е българска поетеса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София.

Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше„Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман„Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).

Умира на 16 март 1937 г. в София.

Домът на Мара Белчева, на улица „Христо Белчев“ 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • На прага стъпки. Стихове. Ал. Паскалевъ, 1918.
  • Пенчо Славейков. Бегли спомени. Държавна печатница, 1923.
  • Сонети. 1925.
  • Избрани песни. Стихове. Печатница „С. М. Стайковъ“, 1931.
  • Един живот. Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. Ред. Ирен Иванчева. УИ „Св. Климент Охридски“, 1995.
  • И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма (заедно с Пенчо Славейков). Персей, 2010.
  • Весталка, неразбулена мечта. Стихове. Изида, 2013.
  • Мара Белчева. Поезия. Т. 1. Съст. Милена Кирова; автор на бележките и коментара към тях – Албена Вачева. София: Кибеа, 2018, 271 стр., ISBN 978-954-474-728-2
  • Мара Белчева. Проза и преводи. Т. 2. Съст. Милена Кирова; автор на бележките и коментара към тях – Албена Вачева; подбор и коментар на документалната част – Катя Зографова. София: Кибеа, 2018, 351 стр. ISBN 978-954-474-729-9

За нея[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Спасов. И слънцето върни. Български поетеси (Литературнокритични очерци). София: Български писател, 1987
  • Ирен Иванчева. „Спомен от бъдещето за Мара Белчева“. Предг. – В: Мара Белчева. Един живот: Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. Ред. Ирен Иванчева. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995.
  • Благовеста Касабова. „Ръми в душата ми...“: Щрихи към портрета на Мара Белчева. София: Снежана, 1995
  • Мария Кайкиева. Мара Белчева, 1868 – 1937: Био-библиография. Пазарджик, 1996
  • Анастасия Първанова. Творчеството е любов. Кн. 1. Евгения Марс, Мара Белчева, Яна Язова. София: Ваню Недков, 1999
  • Албена Вачева. „Чуй, тихий извор е дълбок!“: Мара Белчева (1868 – 1937)“. – В: „Неканоничната българска литература“. Т. 1. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски", стр. 65 – 79. Същият текст е публикуван в LiterNet.
  • София Ангелова. „Мара Белчева“. В: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. Съст. и ред. Милена Кирова. София: Алтера, 2009.
  • Милена Кирова. „Мара Белчева, или изборът да бъдеш Ехо“, Public Republic, 20 август 2010.
  • Ирен Иванчева. „Мара Белчева (1868 – 1937). Тя рече: „На свое слънце грее се душата“. – В: Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век). София, Просвета, 2015, с. 286 – 349.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от: