Мара Бранкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мара Бранкович
Мара Бранковић
османска царица

Родена
Починала
Семейство
Род Бранкови
Баща Георги Бранкович
Майка Ирина Кантакузина
Съпруг Мурад II

Мара Бранкович е съпруга на Мурад II и мащеха на Мехмед II.

Мария е дъщеря на владетеля на Смедеревското деспотство Георги Бранкович.[1] След смъртта на съпруга ѝ Мурад II през 1451 г., неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си.[2]

През 1457 г. Георги Бранкович умира и е наследен от сина си Лазар. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.[3] Около 1459 г. Мехмед ѝ дарява Ежово и околните Серски села.[4] По-късно тя получава и бивши манастирски земи около Солун.[2], както и поземлено владение в областта Дубочица около днешен Лесковац. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.[2] Така в края на 1474 г. с нейно посредничество започват преговори между султана и Венецианската република, които по това време воюват дванадесета поредна година.[5]

Мария Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети Иван Рилски от старата българска столица Търновград в Рилския манастир. Шествието, с което през 1469 г. са пренесени мощите, е художествено описано от Владислав Граматик, според когото на преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“.[1] Мария дарява Рилския манастир и с друго едно от най-ценните му притежания – иконата на Света Богородица. [6]

Доживява старини и умира на 14 септември 1487 г. в село Ежово.

С личността на Мара Бранкович се свързва вилаетът „Селата на госпожа Деспина“ разположен по долното течение на река Струма и засвидетелстван в османски данъни дефтери от XV—XVI век.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Църква и културен живот 14 – 15 век. // znam.bg. znam.bg, 2003. Посетен на 26 ноември 2014.
  2. а б в Имбър 2000, с. 207 – 208.
  3. Имбър 2000, с. 246.
  4. Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122 – 127.
  5. Имбър 2000, с. 313 – 315.
  6. Бакалова, Е. Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович. – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. С., 2005, 193 – 228, ISBN 954-322-087-5
  7. Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век, София, 1986, стр. 147 – 148.
Цитирани източници
  • Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Поповић, М. Мара Бранковић. Жена између хришћанског и исламског културног круга у 15. веку. Нови Сад: Академска књига, 2014
     Портал „Македония“         Портал „Македония