Мара Бранкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мара Бранкович
Мара Бранковић
османска царица

Родена
1416 г.
Починала

Мара Бранкович е съпруга на Мурад II и мащеха на Мехмед II.

Мария е дъщеря на владетеля на Смедеревското деспотство Георги Бранкович.[1] След смъртта на съпруга ѝ Мурад II през 1451 г., неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си.[2]

През 1457 г. Георги Бранкович умира и е наследен от сина си Лазар. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.[3] Около 1459 г. Мехмед ѝ дарява Ежово и околните Серски села.[4] По-късно тя получава и бивши манастирски земи около Солун.[2], както и поземлено владение в областта Дубочица около днешен Лесковац. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.[2] Така в края на 1474 г. с нейно посредничество започват преговори между султана и Венецианската република, които по това време воюват дванадесета поредна година.[5]

Мария Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети Иван Рилски от старата българска столица Търновград в Рилския манастир. Шествието, с което през 1469 г. са пренесени мощите, е художествено описано от Владислав Граматик, според когото на преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“.[1] Мария дарява Рилския манастир и с друго едно от най-ценните му притежания – иконата на Света Богородица. [6]

Доживява старини и умира на 14 септември 1487 г. в село Ежово.

С личността на Мара Бранкович се свързва вилаетът „Селата на госпожа Деспина“ разположен по долното течение на река Струма и засвидетелстван в османски данъни дефтери от XV—XVI век.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  [http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=7D47959270D6A350755DEFEF36FC8529.znam2?encID=2&article=1893487151&sectionID=1&sq=���� Църква и културен живот 14 – 15 век]. // znam.bg. znam.bg, 2003. Посетен на 2014-11-26.
  2. а б в Имбър 2000, с. 207 – 208.
  3. Имбър 2000, с. 246.
  4. Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122 – 127.
  5. Имбър 2000, с. 313 – 315.
  6. Бакалова, Е. Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович. – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. С., 2005, 193 – 228, ISBN 954-322-087-5
  7. Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век, София, 1986, стр. 147 – 148.
Цитирани източници
  • ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Поповић, М. Мара Бранковић. Жена између хришћанског и исламског културног круга у 15. веку. Нови Сад: Академска књига, 2014
     Портал „Македония“         Портал „Македония