Маргарета Тиролска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маргарета Тиролска
графиня на Люксембург и херцогиня на Херцогство Горна Бавария и маркграфиня на маркграфство Бранденбург
Margaret of Austria Duchess of Tyrol.jpg
Лични данни
Родена
Починала
Семейство
Династия Майнхардини
Баща Хайнрих VI от Каринтия и Тирол
Брак Ян Хайнрих Люксембургски
Маргарета Тиролска в Общомедия
Маргарета от Тирол
Документ за предането на Тирол на Хабсбургите, 1363

Маргарета Тиролска-Горицска, „Маулташ“ (на немски: Margarete von Tirol-Görz, от 1366 също: Margarete Maultasch, * 1318 в Тирол, † 3 октомври 1369 във Виена) е принцеса от Бохемия, графиня на Тирол и Горица, чрез женитби графиня на Люксембург и херцогиня на Херцогство Горна Бавария и маркграфиня на маркграфство Бранденбург.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря на бохемския крал Хайнрих VI от Каринтия и Тирол (1265–1335), граф на Тирол, от род Майнхардини, и втората му съпруга Аделхайд фон Брауншвайг-Грубенхаген (1285–1320). Нейната майка Аделхайд е по-голяма сестра на византийската императрица Ирена Алемана, съпругата на византийския император Андроник III Палеолог.

Маргарета е сгодена през 1327 г. и се омъжва в Инсбрук на 14/16 септември 1330 г. за Йохан Хайнрих Люксембургски (1322–1375), от род Люксембурги, син на Ян Люксембургски. Лудвиг Баварски се оттегля от Тирол и Маргарета и Йохан Хайнрих могат да управляват в Тирол. Бракът им не е щастлив. През ноември 1341 г. Маргарета изгонва съпруга си, с когото е роднина от трета степен. Бездетният брак е разтрогнат през 1341 г. от Лудвиг Баварски. Разводът по черковно право е през 1349 г.

На 10 феруари 1342 г. в двореца Тирол в присъствието на императора тя се омъжва втори път за Лудвиг „Бранденбургер“ (1316–1361) от род Вителсбахи, херцог на Херцогство Горна Бавария и маркграф на маркграфство Бранденбург. Той е най-голямият син на император Лудвиг IV Баварски от неговия първи брак с Беатрикс от Силезия-Глогау.

Маргарета не била още разведена от първия си съпруг Ян Хайнрих Люксембургски. Папата Климент VI не признава развода на Маргарета от първия ѝ брак. Този неин брак е обявен за неосъществен през 1341 г. от императора, а папата го анулира през 1359 г.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Маргарета и Лудвиг имат четири деца:

  • Херман (1343–1360)
  • Майнхард (1344–1363), ∞ 1359 в Пасау за херцогиня Маргарета от Австрия (1346–1366), дъщеря на херцог Албрехт II и наследницата графиня Йохана фон Пфирт
  • дъщеря (*/† ?)
  • дъщеря (*/† ?).

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на нейния съпруг и на нейния син Майнхард III, Маргарета преписва Тирол на близкия си роднина, на Рудолф IV фон Хабсбург от Австрия, и през 1363 г. му предоставя управлението. Тогава Вителсбахите нахлуват в Тирол, и през 1369 г. за висока сума се отказват от него.

Последните си години Маргарета прекарва във Виена. Тя е погребана в Миноритската църква във Виена.[1]

Прозвището „Маулташ“ („Maultasch“) се споменава за пръв път ок. 1366 г. в „Саксонската хроника“ и 1393 г. в „Австрийската хроника“. То означава нещо като „уличница, сладострастна жена“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Josef Riedmann: Margarete Maultasch. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 163 f. (Digitalisat).
  • Alfons Huber: Margaretha (Maultasch), Herzogin von Kärnthen, Gräfin von Tirol. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 328–332.
  • Wilhelm Baum: MARGARETE MAULTASCH. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 24, Bautz, Nordhausen 2005, ISBN 3-88309-247-9, Sp. 1043–1046.
  • Wilhelm Baum: Margarete Maultasch. Ein Frauenschicksal im späten Mittelalter. Kitab-Verlag, Klagenfurt/Wien 2004, ISBN 3-902005-43-2
  • Julia Hörmann-Thurn und Taxis (Hrsg.): Margarete „Maultasch“ − zur Lebenswelt einer Landesfürstin und anderer Tiroler Frauen des Mittelalters. Vorträge der wissenschaftlichen Tagung im Südtiroler Landesmuseum für Kultur- und Landesgeschichte Schloss Tirol, Schloss Tirol, 3. bis 4. November 2006. Wagner, Innsbruck 2007, ISBN 978-3-7030-0438-4
  • Karl Schnith (Hrsg.): Frauen des Mittelalters. Styria, Graz-Wien-Köln 1997, ISBN 3-222-12467-1. S. 299-330
  • Baum, Wilhelm (1994). Margarete Maultasch. Erbin zwischen den Mächten. Graz-Wien-Cologne.
  • Белетристика:
  • в изкуството:
    • Lois Fasching tirol 1369 Heubilder und Skulpturen. Mit Beiträgen von Norbert Hölzl, Gerhard Fischer, Siegfried de Rachewiltz und Renate Vergeiner. Hg. Alfred Weidinger. Wien, Edition Anteros 2006, ISBN 3-85340-021-3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]