Маргарет Ръдърфорд
| Маргарет Ръдърфорд Margaret Rutherford | |
| британска актриса | |
| Родена | Маргарет Тейлър Ръдърфорд-Бен
|
|---|---|
| Починала | |
| Националност | |
| Учила в | Кралска академия за драматично изкуство |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1925 - 1967 |
| Оскари | Най-добра поддържаща женска роля: 1963 „ВИП-овете“ |
| Златен глобус | Най-добра поддържаща актриса: 1963 „ВИП-овете“ |
| Други награди | „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля (13 април 1964)[1][2] |
| Семейство | |
| Съпруг | Стрингър Дейвис (1945-1972; смъртта й) |
| Деца | 1 (осиновен син) |
| Уебсайт | |
| Маргарет Ръдърфорд в Общомедия | |
Маргарет Ръдърфорд (на английски: Margaret Rutherford) е британска актриса.[3] Тя е удостоена за офицер на Орден на Британската империя (OBE) през 1961 г. и Дама-командор (Dame Commander) (DBE) през 1967 г. През 1950-те години тя и мъжът ѝ Стрингър Дейвис неофициално осиновяват писателя Гордън Лангли Хол, тогава на 20 години. По-късно Хол претърпява операция за смяна на пола и става Доун Лангли Симънс, под което име през 1983 г. пише нейна биография.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Маргарет Ръдърфорд е родена на 11 май 1892 година в Балъм, Южен Лондон, Англия. Баща ѝ, журналистът и поет Уилям Ръдърфорд Бен, а тя е единственото му дете, родено от Флорънс Никълсън, за която се жени около 10 години по-рано, но скоро след сватбата им се побърква и след като убива своя баща, свещеник от Конгрегационалистката църква прекарва 7 години в лудницата „Броудмур“ (преди това прекарва известно време и в „Бентал хаус“, както и в пътувания в опит да се подобри, завършили с убийството, последвано от опит за самоубийство). Надявайки се да започнат нов живот далеч от мястото на последните си проблеми, семейство Ръдърфорд емигрират в Мадрас, Индия, но Маргарет е изпратена обратно във Великобритания, когато е на три години, за да живее с леля си Беси Никълсън в Уимбълдън, Южен Лондон, след като бременната ѝ майка се обесва на дърво. На младата Маргарет е било казано, че баща ѝ е починал от разбито сърце скоро след това. Когато е на 12 години обаче, тя е шокирана да научи, че всъщност е бил приет отново в болница „Бродмур“ през 1903 г., където е останал до смъртта си на 4 август 1921 г. Психическите страдания на родителите ѝ пораждат у нея страх, че тя може да се поддаде на подобни болести, преследвал я цял живот. Тя страдал от периодични пристъпи на депресия и тревожност.
Ръдърфорд получава образованието си в гимназия „Уимбълдън“ (сега театрално пространство, Център „Ръдърфорд“, кръстен на нея), а от 13-годишна възраст – в училище „Рейвънс Крофт“, пансион на Сътън Авеню, Сийфорд. Докато е била там, тя развива интерес към театъра и се изявява в любителски драматични постановки. След като напуска училище, леля ѝ плаща за частни уроци по актьорско майсторство, а след смъртта си ѝ оставя наследство, което позволява на младата жена да си осигури прием в училището „Олд Вик“. В автобиографията си тя нарича леля си Беси своя „осиновителна майка и една от светиите на света“.
Отначало тя работи, като учителка по пиано и като учителка по красноречие. Тя развива актьорска кариера сравнително късно, като дебютира на сцената едва през 1925 г., на 33-годишна възраст, в театър „Олд Вик“. Физиката ѝ се оказва по-подходяща за комедиийни, отколкото за романтични роли и с времето тя утвърждава като комедиантка. Получава признание от критиците за изпълнението си на гувернантката мис Призм в постановката на Джон Гилгуд „ Какво е да бъдеш сериозен“ в театър „Глоуб“ през 1939 г.
Става по-известна след Втората световна война във филмовите адаптации на „Весел дух“ на Ноел Кауърд (участва и в театралната премиера и други постановки на пиесата) и „Колко е важно да бъдеш сериозен“ на Оскар Уайлд. Тя печели Оскар за най-добра поддържаща женска роля и Златен глобус за най-добра актриса в поддържаща роля за ролята си на дукесата на Брайтън във филма „ВИП-овете“ (1963). В началото на 1960-те години тя участва в ролята на героинята на Агата Кристи мис Марпъл в поредица от четири филма на Джордж Полок. Отново е в нейната роля в камео през 1965 г. За изпълнението си тя печели награда „Оскар“ и награда „Златен глобус“ за най-добра поддържаща актриса. По това време тя поставя рекорд за най-възрастна жена и последна родена през XIX век, спечелила „Оскар“.
Тя се появява, като Госпожа Куикли във филма на Орсън Уелс „Камбани в полунощ“ (1965) и е режисирана от Чарли Чаплин във филма „Графиня от Хонконг“ (1967) с участието на Марлон Брандо и София Лорен, който е един от последните ѝ филми. Започва работа по „Мадоната и циганката“ (1970) с режисьора Кристофър Майлс, но болест налага да бъде заменена с Фей Комптън.
През 1945 г. 53-годишната Ръдърфорд се омъжва за актьора Стрингър Дейвис, тогава 46-годишен, след ухажване продължило 15 години. Съобщава се, че майката на Дейвис е смятала Ръдърфорд за неподходяща партия за сина й и сватбата им е отложена до смъртта на г-жа Дейвис. Впоследствие двойката се появява в много продукции заедно. Дейвис обожава Ръдърфорд, като един приятел отбеляза: „За него тя беше не само голям талант, но преди всичко красавица.“ [4] Бившият военнослужещ и актьор рядко напуска съпругата си, служейки на Ръдърфорд като личен секретар. По-важното е, че той я гледа и утешава през периодичните изтощителни депресии. Тези заболявания, понякога включващи престой в психиатрични болници и лечение с електрически шок, са били държани скрити от пресата по време на живота на Ръдърфорд. В края на живота си тя вече не може да работи, защото страда от болестта на Алцхаймер, тогава Дейвис се грижи за съпругата си в техния дом в Бъкингамшир до смъртта й на 22 май 1972 г., на 80-годишна възраст.[5] Много от най-добрите британски актьори, включително сър Джон Гилгуд, сър Ралф Ричардсън, лейди Флора Робсън и Джойс Гренфел присъстват на възпоменателната служба на благодарността в църквата „Сейнт Пол“, Ковънт Гардън, на 21 юли 1972 г.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1963 | ВИП-овете | The V.I.P.s | Дукесата на Брайтън | Антъни Аскуит |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 31642
- ↑ www.oscars.org
- ↑ www.imdb.com
- ↑ Merriman, Andy. Margaret Rutherford: Dreadnought with Good Manners. Aurum Press, 15 август 2011. ISBN 978-1-84513-758-8.
- ↑ Obituary // Variety. 24 May 1972. с. 71.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
| |||||||||||||||||