Маргарита Люксембургска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маргарита Люксембургска
херцогиня на Долна Бавария
Родена
Починала
11 юли 1341 г. (28 г.)
ПогребанаПрага, Чехия
Управление
Период1328 – 1339
Други титлипринцеса от Бохемия
Erblucemburksa.gif
Семейство
РодЛюксембурги
БащаЯн Люксембургски
МайкаЕлишка Пршемисловна
Братя/сестриАнна Люксембургска
Бон Люксембургска
Карл IV
Николаус Люксембургски
Венцел I
Йохан Хайнрих (Люксембург)
СъпругХайнрих XIV
ДецаЙохан I

Маргарита Люксембургска (на немски: Margarete von Luxemburg; * 8 юни 1313, Прага; † 11 юли 1341, Прага) от род Люксембурги, е принцеса от Бохемия и чрез женитба херцогиня на Херцогство Долна Бавария от 1328 до 1339 г.[1]

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Тя е най-възрастната дъщеря на чешкия крал Ян Люксембургски (1316 – 1346) и първата му съпруга Елишка Пршемисловна (1292 – 1330), дъщеря на Вацлав II. Маргарита е по-голяма сестра на император Карл IV (1316 – 1378), на Юта (1315 – 1349), която се омъжва през 1332 г. за френския крал Жан II Добрия, на Анна (1319 – 1338), която се омъжва през 1335 г. за херцог Ото IV от Австрия, и на Йохан Хайнрих (1322 – 1375), маркграф на Моравия. Тя е полусестра на Венцел I (1337 – 1383), първият херцог на Люксембург.

Маргарита се омъжва на 12 август 1328 г. за Хайнрих XIV (* 29 септември 1305, † 1 септември 1339) от фамилията Вителсбахи, херцог на Долна Бавария, син на херцог Стефан I. Хайнрих умира в Ландсхут на 1 септември 1339 г. от заболяването му от лепра. Негов наследник в Долна Бавария на 20 декември 1340 г. става техният син Йохан I Детето. Маргарита се връща обратно в Прага, където умира на 11 юли 1341 г. на 28-годишна възраст.[2]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Маргарита Люксембургска и Хайнрих XIV имат две деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Margareta, Foundations of Medieval Genealogy: Medieval Lands: Bohemia
  2. Sigmund Ritter von Riezler: Heinrich XIV., Herzog von Baiern. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 470 – 474.