Маргарит Димзов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маргарит Димзов
Μαργαρίτης Δήμιτσας
гръцки историк
фото: Елевтериос Казанис

Роден
1830 г.
Починал
1903 г. (73 г.)
Научна дейност
Област История

Маргарит Г. Димзов или Димза[1] (на гръцки: Μαργαρίτης Δήμιτσας, Маргаритис Димицас) е виден гръцки историк и филолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димзов е роден в 1829 година в Охрид в българско,[2] а според гръцки източници във влашко семейство на преселници от Москополе.[3] Учи в гръцко училище в Охрид при Димитър Миладинов. После в Янина, а по-късно в Солун. Установява се в Атина, където завършва филология в университета. В университетите в Лайпциг и Берлин специализира класическа филология, философия и археология. Преподава в география в Атина, Охрид,[4] Битоля. В своето училище в Битоля в 1851 г. основава първия гимназиален клас.[5][6]

От 1868 година е директор на гръцкото класно училище в Солун, което по негово време прераства в гимназия и става основен гръцки образователен център в Македония.

„История на Македония“ (1879) на Маргарит Димзов

Пише исторически и археологически трудове за Македония — „География на Македония“ (1870), „Кратка история на Македония от Античността до османската власт“ (1879), „Древните македонци“ (1892).[7][8] Регистрира достъпните дотогава каменни надписи на територията на Македония.

Активен деец на гръцката пропаганда в Македония, Димзов се бори за възобновяване на автокефалната Охридска архиепископия, чието закриване смята за незаконно.[9] Кузман Шапкарев пише:

Маргарит Димзов, или Димица, е, който на 1857 г. за пръв път съчини и издаде една книжка за възстановяванието на Охридската независима архиепископия. Чудно съвпадане! Маргарит Димзов, най-върлий гъркоманин — и Охридска независима архиепископия, припознавана от историята за българска. Но при всичко, че целта му е била това възобновление да стане по гръцки колорит, в полза и усилвание на гърцизма по тия страни, пак гърците при появяванието на българо-гръцкий църковен въпрос него заподозряха и обвиняваха за косвен подстрекател на тая идея и на подиганието на тоя въпрос.[10]

Пише нападки срещу учителя си Димитър Миладинов.[11] Шапкарев нарича Димзов:

най-върлия съперник на пок. Д. Миладинов по народното ни дело[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 812.
  2. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Български писател, София, 1984, стр. 46.
  3. Συλλογή Φωτογραφιών
  4. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Български писател, София, 1984, стр. 54.
  5. Παπαδόπουλος Στ, εκπαιδευτική και κοινωνική δραστηριότητα του Ελληνισμού της Μακεδονίας κατά τον τελευταίο αιώνα της Τουρκοκρατίας, Θεσσαλονίκη 1970, σ.137. Цитат по София Илиаду - Таху.
  6. Ηλιάδου - Τάχου, Σοφία. Παιδαγωγικοί προβληματισμοί και μεταρρυθμιστικοί πειραματισμοί στο Γυμνάσιο Μοναστηρίου Πελαγονίας (1876-1912):η εκσυγχρονιστική ορμή και το αίτημα της εθνικής επιβίωσης.. // Посетен на 30 януари 2013 г..
  7. Εγκυκλοπαίδεια Δομή, σ. 656, τόμ.7 ISBN 960-8177-57-x
  8. Απόστολος Βακαλόπουλος, Ιστορία της Μακκεδονίας από το 1353-1833, εκδόσεις Βάνιας 1969
  9. Македонска енциклопедиjа, том 1, МАНУ, Скопjе, 2009 г., с. 469
  10. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Български писател, София, 1984, стр. 394.
  11. Трайков, Никола. Един родоотстъпник за дейността на Димитър Миладинов в Кукуш, в: „Братя Миладинови. За памет на 75 години от тяхната мъченическа смърт”, С., 1937
  12. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Български писател, София, 1984, стр. 478.
Рамос директор на Солунската гръцка мъжка гимназия
(1868 – 1869)
Димитриос Марулис
     Портал „Македония“         Портал „Македония