Маргарит Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маргарит Николов
български режисьор
Роден: 31 юли 1945 г. (73 г.)

Маргарит Стефанов Николов е български режисьор.

Роден е в град Стара Загора на 31 юли 1945 г. Завършва през 1970 г. кинорежисура във ВГИК, Москва.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


МАРГАРИТ СТЕФАНОВ НИКОЛОВ

Роден е на 31 юли 1945 в Стара Загора. Гимназиалното си образование завършва в Прага, Чехословакия, а висше във Всесъюзния държавен институт по кинематография (ВГИК), Москва, специалност кино и телевизионна режисура – игрални и документални филми – в курса на проф. Михаил Ром. Дебютира в киното с игралната новела „Стихове”, включена във филм със заглавие „На зазоряване” (1972). Режисьор е на документалния филм „Кратка изповед” за писателя Чудомир – първа награда за документален филм на фестивалите във Велинград и Варна, 1973, както и на игралния пълнометражен филм на нравствено – екологична тема „Дневна светлина” (1974). 1978 г. е удостоен с Димитровска награда за четирисерийния телевизионен художествено – документален филм „По дирята на безследно изчезналите” (1978). Филмът пресъздава геноцида върху младата интелигенция и будните умове на България по време на „белия терор” през 1925 година. Филмът е удостоен с: Наградата на София, почетен знак „Златно перо” на СБЖ и „Златна роза” на националния фестивал за игрално кино във Варна. В края на 80-те години Маргарит Николов подбира от наши и чужди филмови, исторически архиви със заснети живи свидетели материали за трисерийния документален филм „Голямата самота на века” с работно заглавие „Фронтът”, който не е приет и не е показван никъде. Филмът разказва за България във времето между сталинизма и фашизма. Маргарит Николов е член на СБФД и СБЖ. Бил е председател на Кабинета на младите филмови дейци и в ръководството на Експерименталната студия към СБФД, зам.- председател на Клуба на младата художествено – творческа интелигенция и вицепрезидент на Клуба на българо – съветската художествено – творческа интелигенция. Повече от двадесет години е вицепрезидент на международната организация на творците на славянските и православни народи, на международния филмов фестивал „Златен Витяз” и негов главен селекционер за филмите от Република България; селекционер и участник в международните издания на форума „Златен Витяз” в областта на театралното и изобразителното изкуство, поезия и проза. Работил е: като режисьор – постановчик в СИФ „Бояна” (1970-1980), изпълнителен директор на агенция „България” към БНТ (1991-1992). Съосновател на кино специалности във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”; дългогодишен преподавател в НАТФИЗ, където е пенсиониран като доцент. Първи поетични опити прави през младежките си години. Остава верен на поетичното влечение, без да публикува стиховете си дълги години. Дебютира в списанията „Тракия” и в първия брой на „Пламък за 2018 година”.