Направо към съдържанието

Марго Гланц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марго Гланц
Margo Glantz
Марго Гланц, 1999 г.
Марго Гланц, 1999 г.
Родена28 януари 1930 г. (94 г.)
Професияписател, журналист, преводач
Националност Мексико
Активен период1956 -
Жанрдрама, документалистика
Темаеротика, сексуалност и тяло, миграция, памет
Направлениемодернизъм
СъпругФрансиско Камара (? – ?)
Луис Шнайдер (? – ?)
ДецаАлина Камара
Рената Шнайдер
Марго Гланц в Общомедия

Марго Гланц (на испански: Margo Glantz) е мексиканска журналистка, университетска преподавателка, литературна критичка, преводачка и писателка на произведения в жанра драма, документалистика и публицистика.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Марго Гланц е родена на 28 януари 1930 г. в град Мексико, Мексико, в еврейското семейство на Якобо Гланц и Елизабет Шапиро, които емигрират в от Украйна през 20-те години на 20-ти век. Има три сестри. Баща ѝ е приятел на Диего Ривера и има голям интерес към новите културни течения в страната. По различни причини семейството семейството се мести доста често и тя учи в различни училища. В гимназията е силно повлияна от писателя Агустин Янес, неин учител.[1][2][3][4]

В периода 1947 – 1953 г. следва английска и испанска литература, както история на изкуството, специалност История на театъра, в Националния автономен университет на Мексико. След това следва в Сорбоната, където получава докторска степен по испанска литература с дипломна работа на тема „Френската екзотика в Мексико (от 1847 до 1867 г.)“.[1][2]

Завръща се в Мексико и преподава литература и история на театъра във Факултета по философия и литература на Националния автономен университет на Мексико повече от 50 години. Преподава курсове по класическа литература, съвременни езици, мексикански и латиноамериканска филология. Чете лекции като гост-преподавател в университетите в Йейл, Принстън, Бъркли, Харвард, Барселона, Виена, и други.[1][2][3][4]

През 1966 г. основава и става директор на списанието „Punto de Partida“ на университета. В периода 1977 – 1985 г. е сътрудник на радио „Universidad“ и на вестник „Unomásuno“. В областта на културния обмен работи като директор на Мексиканско-израелския културен институт (1966 – 1970), на Центъра за чужди езици на Националния автономен университет на Мексико и директор за литература в Националния институт по изящни изкуства (1983 -1986). В периода 1986 – 1988 г. е културно аташе в мексиканското посолство в Лондон.[1][2]

Тя е плодовита есеистка. Документалната ѝ и научна литература включва есета върху живота и творчеството на монахинята от седемнадесети век сестра Хуана Инес де ла Крус.[1][3][4]

Известна е със своята автобиография „Las genealogías“ (Генеалогии), в която описва опита си от израстването в еврейско семейство в католическо Мексико и имигрантския опит на родителите си, и с която печели наградата „Магда Донато“. Носителка е и на много други награди за произведенията си, както и на литературни стипендии – стипендия „Рокфелер“ (1996) и стипендия „Гугенхайм“ (1998).[2][4]

Прави преводи на произведения на Йежи Гротовски, Жорж Батай, Томас Кид, Хенри Филдинг, Петер Вайс, Тенеси Уилямс, Мишел дьо Гелдерод, и др.[2]

От 1996 г. е член на Мексиканската академия за езика. През 2004 г. е удостоена с Националната награда за лингвистика и литература, през 2010 г. с Награда за литература на романските езици и Златен медал за изящни изкуства, а през 2012 г. получава Награда за културни заслуги „Карлос Монсивайс“.[1][2]

Удостоена е с почетната степен „доктор хонорис кауза“ от Автономния столичен университет (2005), от Автономния университет в Нуево Леон (2010), от Националния автономен университет на Мексико (2011), от Университета в Аликанте (2017) и от Университета на Гуадалахара (2017).[1][2]

Омъжва се два пъти, първо за Франсиско Лопес Камара, а по-късно за Луис Марио Шнайдер. И двамата ѝ съпрузи са починали. Има две дъщери: Алина Лопес Камара (р. 1959) и Рената Шнайдер (р. 1971).[4]

Марго Гланц живее в град Мексико.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

частично представяне

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Doscientas ballenas azules (1979) – издаден и като „Doscientas ballenas azules y cuatro caballos[1][2][4]
  • La guerra de los hermanos (1982)
  • Síndrome de Naufragios (1984) – награда „Ксавие Вилаурутия“
  • Apariciones (1996)[2]
  • Zona de derrumbe (2001)
  • El rastro (2002) – награда „Хуана Инес де ла Круз“
    Следата, изд. „Матком“ (2021), прев. Лиляна Табакова
  • Animal de dos semblantes (2004)
  • Historia de una mujer que caminó por la vida con zapatos de diseñador (2005)
  • Saña (2006)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Zona de derrumbe (2001) – разкази[1]

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Las mil y una calorías (1978) – за диети[1]
  • No pronunciarás (1980) – за еврейската култура
  • Las genealogías (1981) – автобиография, награда „Магда Донато“[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margo Glantz в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​