Мардоний
Мардоний (роден (?), умира 479 пр.н.е.) е пълководец и военачалник на Персия през царуването на Дарий I и сина му Ксеркс I и участва в най-значителните битки по времето на Втората гръко-персийска война. Загива в битката при Платея, която слага края на персийските инвазии в Древна Гърция.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Мардоний е син на Гобрий, персийски благородник помогнал на ахеменидския принц Дарий Велики да се възкачи на престола. Гобрий е един от седмината убийци на предишния цар Гаумата (лъже-Смердис)[1]. Този Гаумата е претендент за престола, който в отсъствието на цар Камбиз II по време на похода му в Египет, претендирайки да е по-малък негов брат, посяга на короната при вестта за гибелта на персийския цар на път за Пасаргадае. Гобрий и групата му посичат Гаумата през октомври 521 пр.н.е. После съюзът му с новия владетел е затвърден с династични бракове: (1) Дарий взима за жена дъщерята на Гобрий, (2) Гобрий – сестрата на Дарий, a Мардоний става зет на Дарий I като (3) се жени за дъщеря му Артозостра.
Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Генерал на Дарий[редактиране | редактиране на кода]
Дарий назначава Мардоний за генерал и след потушаването на гръцкото въстание в Йония през 492 пр.н.е. го изпраща да накаже гръцкия полис (град-държава) Атина за помощта, която атиняни били оказали на йонийците. По пътя си към Атина Мардоний използва армиите си да свали от власт местните персийски тирани в Йония и да наложи демократично управление, действие, което изненадало гърците. Историците твърдят, че този негов акт не е бил от великодушие или свободомислие, а е бил премерена стъпка, за да подсигури мира в провинцията и избегне бъдещи въстания след изтеглянето на персийските войски от района.[2] След това с флота прекосява Хелеспонта (Дарданелите).
- Победи в Тракия и Македония
Първата жертва на персийската агресия в Гърция става остров Тасос. Мардоний се насочва към важните оловни и сребърни мини на острова, нужни на хазната на Ахеменидската империя. Освен това ценни били залежите на злато и мед, но те били в по-малки количества. Със завладяването на острова, местните първенци, за да запазят състоянието и живота си стават васали на Персия. Оттам флотата на Мардоний се насочва към бреговете на Македония (около днешен Солун); не след дълго и тези земи са присъединени към персийската империя.
- Загуба на флота край Атон
По случайност на природата, морска буря разбива флотата на Мардоний близо до полуостров Атон. Според Херодот, персите загубват 300 кораба и 20 000 души. По това време самият той, Мардоний, е в Тракия и води пехотата и кавалерията на персите в битките там. Мардоний печели победа след победа, но в една от битките е ранен. Раняването му и загубата на флотата край Атон го принуждават да се прибере в Мала Азия.[3].
- Освободен от военна служба
Дарий го освобождава от командуването и назначава на негово място Датис и Артаферн да предвождат нападението срещу Гърция през 490 пр.н.е.. Независимо от първоначалните успехи на тези двамата и покоряването на виновника за началото на йонийските въстания през 500 г. пр.н.е. – град Наксос (днес град Хора на остров Наксос), а след това и полиса Еретрия на западния бряг на остров Евбея, те претърпяват поражение на Маратонското поле. (виж: битка при Маратон).
Генерал при Ксеркс[редактиране | редактиране на кода]
- Военен съветник на Ксеркс
Мардоний възвръща благосклонността на двореца след възкачването на престола на сина на Дарий, Ксеркс I, негов братовчед и шурей. Първоначално Ксеркс не възнамерява да поднови конфликта с Гърция, но Мардоний постоянно го подтиква към война, за да отмъстят поражението на Дарий при Маратон. На това настоятелно поведение на Мардоний се противопоставят съветниците на Ксеркс и най-вече Артабан, който настоявал за по-голяма предпазливост по въпроса. Херодот по понятни причини изобразява Мардоний като „зъл гений“ и лош съветник на Ксеркс, (за разлика от други добри съветници, чиито съвети обаче Ксеркс не последва), с твърдението, че Мардоний просто е целял да стане сатрап (губернатор) на Гърция.[4]
- Втора гръко-персийска война
Мардоний присъства и на битката при Термопилите. След победата на Леонид и неговите 300 спартанци Персия насочва силите си към Атина и претърпява морско поражение в битката при Саламин. Опитите му да убеди Ксеркс да остане в Гърция и продължи офанзивата на юг са безуспешни. Ксеркс се изтегля в Азия, оставяйки Мардоний като губернатор на завладените на север от Атина територии. Мардоний покорява Македония и поставя във васално положение цар Александър I Македонски, но верен на родословието си Александър предупреждава атиняните за надвисналата опасност и им съобщава плановете на Мардоний да зароби Гърция. Мардоний оплячкосва Атина, опразнена преди битката при Саламин и сега им предлага да се завърнат града, който той ще им помогне да ремонтират и благоустроят в замяна на примирие, но гърците се приготвят за друга битка и отхвърлят примирието.

- Гибелта на Мардоний
Мардоний се приготвя да се срещне с враговете си на полесражението, макар другите персийски пълководци да го съветват да се откаже. Артабаз, който подобно на Артабан премервал не само числеността на противника, но и тактическите му умения, посъветвал Мардоний, че при все численото преимущество на персите, гърците имат предимства поради факта, че защитават дома си и познават терена. В последвалата битка при Платея, Мардоний пада убит от ръката на спартанеца Аимнет, който разбива с камък главата му. Войската е изтребена, а оцелелите са пленени. Това е последното гръко-персийско сражение от Гръко-персийките войни.
В поп-културата[редактиране | редактиране на кода]
- Във филма 300 Спартанци (1962), ролята на Мардоний е изпълнена от гръцкия актьор Никос Папаконстантину.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Херодот – Истории, на английски език: English translation by A. D. Godley. Cambridge, Harvard University Press, 1920. OCLC: 1610641 ISBN 0-674-99130-3, 0674991311, 0674991338, 0674991346 [1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ I. Campos. Reyes y Magos en la religión irania antigua: control ideológico de la reforma zoroastriana. en L. Hernández y J. Alvar, Jerarquías religiosas y control social. Valladolid, 2004:pp. 87 – 94.
- ↑ Herodotus 6, 43
- ↑ Херодот 6, 44 – 45
- ↑ Herodotus 7, 5 – 6
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mardonius в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |