Мариане Крис-Рие
Мариане Крис-Рие Marianne Kris-Rie | |
---|---|
австрийска и британска психоаналитичка и педиатърка | |
Родена | |
Починала | 23 ноември 1980 г.
|
Националност | ![]() |
Учила във | Виенски университет |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Семейство | |
Баща | Оскар Рие |
Съпруг | Ернст Крис (1927) |
Мариане Крис-Рие (на немски: Marianne Kris-Rie) е австрийска и британска психоаналитичка и педиатърка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 27 май 1900 година във Виена, Австро-Унгария, в семейството на Оскар Рие и Мелани Бонди. Баща ѝ е педиатър и добър приятел на Зигмунд Фройд, като двамата заедно имат публикация, озаглавена Klinische Studie über die halbseitige Cerebrallähmung der Kinder („Клинично изследване на церебрална хемиплегия при деца“, 1891). Сестра ѝ Маргарете е съпруга на Херман Нунберг.
Мариане се омъжва за Ернст Крис през 1927 г. Година по-късно стават членове на Виенското психоаналитично общество. Тя е близка сътрудничка на Ана Фройд. В периода 1925 – 1927 г. преминава психоаналитична подготовка в Берлин с Франц Александер, анализирана е и от Зигмунд Фройд.
Поради аншлуса на Австрия с Германия тя напуска Виена и се премества в Лондон, където става член на Британското психоаналитично общество. Заминава за САЩ и става член на Нюйоркското психоаналитично общество през 1944 г. Нейната работа е насочена главно в детската анализа, където обучава психоаналитици.
Мариане и други аналитици допринасят за създването на Асоциацията за детска психоанализа, като тя става първия ѝ президент в основаването и през 1965 г. Тя е и главен редактор на „Психоаналитично изследване на детето“.
Умира на 23 ноември 1980 година в Лондон на 80-годишна възраст.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Kris, Marianne, (1957). The use of prediction in a longitudinal study („Използване на предположение в лонгитюдното изследване“). Psychoanalytic Study of the Child, 12, 175 – 189
- Kris, Marianne, (1983). Parents and siblings: Their mutual influences („Родители и роднини: Тяхното взаимовлияние“). Psychoanalytic Study of the Child, 38, 311 – 324