Мариан Фредриксон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мариан Фредриксон
Marianne Fredriksson
Родена 28 март 1927 г.
Починала 11 февруари 2007 г. (79 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Швеция Швеция
Активен период 1980-2006
Жанр исторически роман
Тема библейски персонажи, холокост
Съпруг Свен Фредриксон (1949-?)
Деца Тюрид, Ан
Уебсайт Страница в IMDb

Мариан Фредриксон (на шведски: Marianne Fredriksson) е шведска журналистка и писателка на произведения в жанра исторически роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мариан Лилемур Першон Фредриксон е родена на 28 март 1927 г. в Гьотеборг, Швеция, в работническо семейство. Баща ѝ е корабостроител, а майка ѝ е домакиня. Учи в пансион за момичета.

Започва журналистическата си кариера във вестник „Гьотеборг“. Среща съпруга си Свен Фредриксон, който е морски капитан. Тръгва с него на пътува и се женят през 1949 г. в Генуа. Имат две дъщери. Живеят първоначално в Рослаген.

В периода 1962-1974 г. работи за издателската къща „Ahlen & Akerlund“ в Стокхолм, където стига до главен редактор. През 1974 г. започва работа като колумнист във вестник „Свенска Дагбладет“, където в рубриката „Днешна страница“ коментира теми за психология, емоции, социални и екзистенциални въпроси. Пенсионира се през 1987 г. и се посвещава изцяло на писателската си кариера.

На 40 години преживява дълбока депресия. След 2 години лечение я преодолява и същевременно започва да пише. Първият ѝ роман „Evas bok“ (Книгата на Ева) е публикуван през 1980 г. Следват „Kains bok“ (Книгата на Каин) и „Noreas Saga“ (Сага за Нореа), които оформят поредицата „Децата на Рая“.

През 2011 г. романът ѝ „Simon och ekarna“ (Симон и дъбовете) е екранизиран в едноименния филм с участието на Бил Скарсгард, Хелен Шьохолм, Джонатан Уоктер и Ян Йозеф Лиферс.

Произведенията на писателката са преведени на 47 езика и са издадени в над 17 милиона екземпляра по света. Повечето от книгите ѝ са базирани на библейските истории. Централна тема в творчеството ѝ е приятелство, защото тя смята, че „приятелство ще бъде по-важно от любовта“ в бъдеще. Главните герои в романите ѝ са силни жени, често с психически способности. Чрез тях писателката развива тезата, че жените в древността са имали голямо влияние в религията и духовността.

Мариан Фредриксон умира от инфаркт на 11 февруари 2007 г. в Йостершер.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Серия „Децата на Рая“[редактиране | редактиране на кода]

  • Evas bok (1980)
  • Kains bok (1981)
  • Noreas Saga (1983)

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Paradisets barn (1985)
  • Simon och ekarna (1985)
  • Den som vandrar om natten (1988)
  • Gåtan (1989)
  • Syndafloden (1990)
  • Blindgång (1992)
  • Hanna och Johanna (1994) – награда за автор и книга на годината
    Дъщерите на Ханна, изд.: „Обсидиан“, София (1999), прев. Теодора Джебарова, Антоанета Ковачка
  • Enligt Maria Magdalena (1997)
    Според Мария Магдалена, изд.: „Обсидиан“, София (2000), прев. Анюта Качева
  • Flyttfåglar (1999)
  • Älskade barn (2001)
    Дъщерята на Елизабет, изд.: „Обсидиан“, София (2003), прев. Анюта Качева
  • Skilda verkligheter (2004)
  • Ondskans leende (2006)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • På akacians villkor (1993) – с архитекта Бенг Варне
  • Om kvinnor vore kloka skulle världen stanna (1993)
  • De elva sammansvurna (1997) – с Ан Фредериксон

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]